Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция.

1. През 17-ти век икономическото развитие на Англия преминава от простата капиталистическа кооперация на труда към капиталистическа манифактура. Едрият промишлен капитал все още не е в състояние да овладее промишленото производство поради, което преобладава ръчния характер на труда. През този период в Англия е добре развита вълнената, памучната и ленанта промишленост, както и металистическата промишленост. Именно на фона на тази социално икономическа действителност работи Уилям Пети .

Уилям Пети (1623-1687г.) син на занаятчия. Приятел с Томас Хопс. Изучава произведенията на Франсис Бейкън в резултат на което приема неговия подход при изследването на икономическите процеси и явления. Създател е на Кралската академия на науките в Англия. Основоположник на демографската статистика заедно с Джон Граунд. Хоби му е математиката ( Преди да се започне нещо, то трябва да се пресметне ).

Основни трудове:

1662г. Тактат за таксите и налозите - в този труд той развива теорията за: стойноста, рентата, работната заплата и цената на земята.

1676г. Политическа аритметика в този труд има силно влияние на меркантилизма.

1682г. Нещо за парите Публикуван след смъртта му. В него няма следи остатъци от меркантилизма. Извежда някои зависимости:

1. Зависимостта на естествената цена от труда вложен за производството на дадена стока.

2. Разглежда работната заплата като минимум средства за съществуване на работника.

3. Извежда рентата в една обратно пропорционална зависимост спрямо работната зпалата.

Теория за стойността на Уилям Пети той говори за два вида цени:

1. Естествена цена.

2. Политическа цена под, която разбира пазарната цена, която може да съвпада с естествената цена, но може и да се отклонява от нея в плюс и минус в зависимост от търсенето ипредлагането на пазара.

Според него стойност може да създава само този труд, който се изразходва за производството на благородни метали злато и сребро. Останалите видове труд могат да създават стойност, но те трябва да се съпоставят с труда, който се изразходва за производството на благородните метали.