2. Възникване и развитие на педагогическата психология

Историческия факт, с които се свързва появата на психологическата наука, като система от научни понятия, категории и закони е появата на първата лаборатория по психология създадена от Вилхелм Вундт- 1878 година. С възникването на психологичната наука и постепенното и развитие, възниква и проблема за насочване и за обвързване с обществената практика. Това е всеобща потребност за научно знание.

Първата област на общата практика към която се насочва психологията е практиката на учението и възпитанието на подрастващото поколение, но тази практика в обществото вече има много, твърди основи. Но всъщност обвързването на психологичната наука с обществената практика на обучението и възпитанията на подрастващите поставя началото на първия клон на психологията- педагогическа психология. Първите стъпки на обвързването на психологията с практиката на обучението и възпитанието са направени от руския психолог Константин Ушински. Този процес на обвързването той осъществява в съчинението си човекът като обект на възпитание. Главната заслуга на Ушински се състой в това, че той насочва и обвързва всички основни психологически понятия с практиката на обучението и възпроизвеждането. Основният му замисъл е да покаже на учителите и родителите какво е съдържанието на психологическите понятия. У. е бил убеден че човек, които обучава, възпитава трябва да познава понятията на психологията, защото той работи с човек, с деца и реално като ги обучава развива психиката им. Но учителите трябва да знаят какви качества, способности, психологически процеси се формират в подрастващите когато ги обучават. Учителите трябва да владеят тези понятия, за да знаят какво формират и изграждат.

С направеното от У. реално се поставя началото на педагогическата психология. Двама психолози изиграват много важна роля към създаването на педагогическата психология като работят независимо един от друг. Създават система от научни понятия и категории за психология на обучението. Това са Берчеман и Кантерев. С техните имена се свързва окончателното обособяване на педагогическата психология като клон на психологическата наука. Те наричат този клон на психологията именни педагогическа психология. Това е всъщност първия етап от развитието на педагогическата психология.

Втория етап се свързва с възникването и развитието на американската психологическа школа (АПШ), известна като бихевиористична (поведенческа). Главните представители на АПШ са Джеймс Уадсън и Едуард Търндайк.

Според американски психолози обективен предмет на психологията може да бъде само поведението и неговата основна единица нормалното поведение. Всяко поведение е определена система от реакции. Следователно основния предмет на психологическото изследване трябва да бъдат реакциите на индивида. Основния инструмент, с които се създават реакциите, а чрез това и основното поведение е стимулът. Според АПШ поведението може да бъде изследвано обективно и заедно с това може да бъде формирано. Всъщност в тази идея за формирането на поведението се съдържа приносът на тази школа за педагогическата психология. Първия принос се отнася до формулирането на основния закон на тази психология. Стимул S реакция R

Вторият принос е формирането на основния метод на активно изследване на психологичните промени .

Проба- Грешка- Случаен успех

Основния механизъм на учените е точно Проба- Грешка, чрез които намират най- верните пътища и решения. Реално макар че поведенческата психология като че ли