Възникване и развитие на консулското право

0. Определение: Консулското право представлява съвкупност от правни норми, които уреждат организирането и извършването на консулската дейност, правното положение и функциите на консулските учреждения, техните привилегии и имунитети, както и привилегиите и имунитетите на персонала им.

1. Възникване. Институтът на консулството е възникнал дълго време преди появата на постоянните посолства. Както и всички институти на съвременното международно право, той се е развивал в тясна връзка с измененията, които настъпвали в държавите, с разширяването на международните отношения.

Появата на зачатъци на консулства следва да се отнесе към епохата на робовладението, когато се породила необходимост от защита на чужденците. Всеки чужденец тогава се разглеждал като враг. Потребността от търговски връзки довела до създаването на специални органи, които осъществявали функции, сходни с функциите на по-късните консули.

2. Развитие. От началото на XI век съществуват сборници от морски и търговски обичаи, които оказали значително влияние върху развитието на консулското право (сборник закони на гр. Амалфи от XI в., Олероновите правила от XI-XII в., Консолато дел маре от XIV в.).

През ХП-ХШ в. били сключени първите договори, които определяли правата и задълженията на европейците на Изток. Тези договори се разглеждат като първите консулски договори.

На института на консулството още тогава били присъщи някои общи черти. Той възниквал в резултат на развитието на търговските отношения между държавите. Консули се назначавали както от висшите държавни органи, така и от общини (например, във Франция и Испания).

Сроковете за пребиваване на консулите в приемащата държава били различни. Английските консули се назначавали пожизнено. Консулите на Изток обикновено имали при себе си придружаващи лица-драгомани, които изпълнявали задълженията на преводачи или на нотариуси. Преди да започне своята дейност, консулът бил длъжен да получи съгласието на местната власт. През първия период от съществуването на консулски учреждения това съгласие се давало във формата на були, дипломи и привилегии. В Западна Европа такъв вид акт от страна на местната власт получил наименованието екзекватура, което се употребява и сега.

В задълженията на консула влизали: да защитава своите съотечественици от нанасяне на обида от страна на местната власт и на местните жители; да наблюдава за изпълнението на договорите, сключени между държавите; да наблюдава за спазване от съотечествениците му на законите както на държавата му, така и на приемащата държава. Консулът водел работите относно мореплаването, следил за плащането от корабните шкипери на установените такси, наблюдавал за реда на търговските кораби под знамето на изпращащата държава, които се намирали в пристанището, присъствал при оглед на кораба в случай на авария, вземал мерки за спасяване на екипажа и на товара.

Консулите изпълнявали също така и много функции, характерни за дейността на съвременните консули, например засвидетелствувани търговски сделки, съставяли актове за раждане и за смърт, водели наследствени дела. Консулите осъществявали и съдебни функции, което впоследствие било възприето и от консулската служба на Изток.

Понеже през Средните векове все още липсвала широка мрежа от постоянни посолства, консулите понякога действали като дипломати, като политически агенти, като представители на своята държава (главно през XVI в., а на Изток включително до XIX в.).