ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКОТО ПРАВО

Дипломатическата дейност е един от видовете осъществяване на външната политика на държавата. Формите на дипломатическата дейност на субектите на международното право са подготовката и сключването на международни договори, дипломатическата кореспонденция, всекидневното представляване на държавата в чужбина, участие в работата на международни организации, осветляване на позицията на правителството за печата, публикуване на официална информация, издаване на международни актове и документи.

Дипломатическата дейност се нуждае от правна регламентация.

Дипломатическата дейност е определена от рамките на международното право и се урежда от неговите норми. С развитието на разнообразни отношения между субектите на международното право могат да възникнат нови норми, които да я уреждат, и които трябва да се намират в съответствие с основните принципи на международното право.

Дипломатическото право е част от международното публично право, негов най-стар отрасъл.

То е възникнало в периода на образуването на държавите. Тогава се е установил международният обичай, който е довел до създаването на института на неприкосновеността на посланика.

С образуването на държавите започнали да се установяват обичаи, които намират израз и в договори, които уреждат официалните отношения между държавите. Тези обичаи определяли режима и дейността на посланика като временен представител на суверена.

• древна Ин дия - представа за задачите и за положението на посланиците:

- дипломатическото изкуство се състои в умението да се предотвратява войната и да се укрепва мирът;

- мирът и нетната противоположност - войната зависят от посланиците. В тяхната власт се намират работите, от които произтича мир или война. "Този, който вдига ръка срещу посланика, отива към гибел и унищожение".

• древна Гърция - развитието на външните отношения довело до появата на особени лица - "вестители" и "старейшини", които се упълномощавали да водят външните отношения и се снабдявали със съответни грамоти (дипломи).

• древния Рим - понятието за светостта на посолството и на договорите; специални органи за външни отношения; посолствата се назначавали със специално постановление на римския сенат. В тях като правило влизали няколко посланика. Един от тях бил ръководител. Разграничавали посланици, оратори и вестители. Като своеобразна грамота, която удостоверявала качеството на посланика, бил особен вид златен пръстен, чиято наличност давала право на улеснения и привилегии. Посланиците били длъжни да се отчитат пред сената за своята дейност. В императорската епоха на Рим бил създаден особен апарат, който се занимавал с външните отношения и се подчинявал на императора. Посланиците се назначавали от императора.

• Средновековието дипломатически отношения съществували главно между държавите от определен район (в Европа, в Близкия Изток, в Северна Африка и т.н.). Но отделни връзки се установявали и между твърде отдалечени една от друга държави. Тогава възниква институтът на постоянното посолство. Установяват се нормите на посланическото право. Утвърждава се принципът на пълното изключване на дипломатическото представителство от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на държавата на пребиваването.