ВЪЗМОЖНОТО И НЕВЪЗМОЖНО ОБЩУВАНЕ

НА БАЙ ГАНЬО С ЕВРОПЕЕЦА.

ПРАГМАТИЗМЪТ НА СЛОВОТО КАТО ИКОНОМИЯ НА ЧУВСТВАТА.

Какво означава да общуваш? Как може да бъде осъществено общуването? Интересни въпроси, на които могат да се поставят различни отговори. В Български тълковен речник(София, 1973г.) срещу думата общувам е дадено следното обяснение: поддържам връзки, срещам се често с някого. За това, че се среща често с различни хора и култури, Бай Ганьо е категоричен: Ии, ами аз що свят съм изръшнал! Ц...ц...ц! ...Ти остави Едрене, Цариград, ами във Влашко! Ти вярваш ли? Туй Гюргево, Турно Магурели, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Гелац чакай да не те слъжа, а в Галац не пемня, бях ли, не бях ли всички съм ги изредил. Обиколил толкова свят, нашият герой най-вероятно е усвоил някои езици. Редно е да се запитаме на какъв език е общувал той при своите посещения из европейските страни и как е осъществявал комуникацията?

В самата книга Алеко Константинов дава отговор на този въпрос: Бай Ганю знаеше езици, по турски да ти приказва като турчин, влашки разбираше, сръбски, руски чат-пат, но немците и чехите не разбират ни един от тези езици.

Във Виена героят заговорва касиерката на банята: - Че формоза еш до мнега. А бе, Стойчо, я попитай дали знае влашки. Щий румунеци пита сам бай Ганю.

Още нещо ни е съобщил авторът за езиковите познания на героя си: Не може да се каже, че бай Ганю не знаеше немски, знаеше някоя и друга дума. С природната си интелигентност той е запомнил нещо, което звучи комично и го вкарва в неловки ситуации. Интересна е галимацията, която настъпва след произнасянето на фразата: Дека овде български малчишки? Четири думи от три славянски езика, способни да объркат и най-опитния келнер от чешките кафенета. И като че ли не е толкова страшно, че бай Ганьо не разбира чужди езици, по-тревожно е, че той заставя другите да понасят неговия език. Героят не допуска да стане жертва на неразбирането, с което се сблъсква при срещата си с езика и културата на развития Запад. Той самоуверено показва еродицията си в момента, когато решава да обясни значението на думата доайен: Твоя милост, знаеш какво е доайен ...такова, дето там у тях ...туйнаке ...сещаш се ..., и това е всичко. Ясно и изчерпателно!

Жестовете и речта на бай Ганьо, неговият начин на изразяване, поставени пред европейското огледало, напомнят за образа на съвременния позабогатял простак самодоволен келепирджия.