Възлагане на обществени поръчки

Увод

Наличието на либерални отношения и пазарна икономика не изключва някои типични взаимодействия между централната или местната власт и частния сектор. Такава форма на взаимодействие е обществената поръчка и концесионирането. Тези две форми представляват вид договаряне, при което, частния сектор предоставя някакви блага- стоки, продукти, услуги, за което получава адекватно заплащане от страна на местната или централната власт.

За централната и/или местната власт, предимствата при този вид договаряне са свързани с улесняване на процеса на предоставяне на блага на населението / например охрана, инфраструктура, други/ при минимални разходи и освобождаване на ресурсите за други дейности. Предимствата за частния сектор са във възможностите за пласиране на произведените продукти или услуги.

Настоящият проект е ориентиран към анализ на съществуващите проблеми при възлагане на обществени поръчки или концесиониране. Въпреки, че тези форми са приети отдавна в страните от ЕС, в България, тяхното стабилно законодателно уреждане е сравнително ново, което представлява проблем при ефективното използване на обществените поръчки и на концесиите.

В проектът се дават примери с обществени поръчки, свързани с Министерството на транспорта или при възлагане на обекти от страна на някои изпълнителни агенции.

Трябва да се посочи, че този вид договаряне между държавата, респ общините и частния сектор трябва да получи своето развитие, защото - при добър контрол и елиминиране на някои негативни проявления, като корупция, участие на сивата икономика и пр, представлява ефективна форма на предоставяне на блага и е добър механизъм за финансиране на проекти в традиционно капиталоемки проекти като строеж на пътища, реконструкции на сгради и други.