Възхвала на родното слово

Съчинение разсъждение

Иван Вазов е посветил живота и цялото си творчество на България. В творбите си той възхвалява красотата на родната природа, национално освободителните войни на народа ни и най - важните ценности, сред които е и българският език.

Одата " Българският език " е едно от стихотворенията, посветени на нащето слово, на неговата красота и мощ.

Тя е написана само пет години след Освобождението в отговор на злостните нападки на някои чужденци и чуждопоклонни българи, отправени срещу най - святото - нашето слово. Поетът се чуества задължен, като патриот и гражданин да защити българския език, като единственно покаже достоинствата му, неговото богатство и изразителност.

Езикът е наречен още в началото на творбата " свещен ", защото той е силата свързваща с дедите ни, с нашата история, с майката и родината. Благодарение на него ние сме оцеляли като народ. " Ядовете отровни " идват от обидите, отправени към езика. Лирическият говорител е възмутен от духовната слепота на хората, които не могат да усетят красотата на речта, нейната мелодичност и отправят само обиди. Поетът ги характеризира като " хули гадки ". Използвайки риторични въпроси, Вазов превлича вниманието върху красотата на словото. За да покаже богатството на словото, поетът използва качествени съществителни имена вместо прилагателни: " хубост ", " мощ" и " разкош". Инверсиите: " речта ти гъвкава, звънлива", " размах и изразитост жива " подсилват впечатлението за богатите изразни възможности на езика ни. Основното чувство в двете строфи с риторични въпроси е обич, възхищение, благоговение пред словото. В следващата строфа се усеща болката и гнева на лирическият говорител от това, че езикът е " охулен, опетнен със думи кални". За съжаление не само чужденците, но и някои българи " във хор ", отричат българската реч. Съчувствие се усеща в думите " отрекоха те, о, език страдални ". Възклицателният знак и междуметието " о " показват силни чувства.

Чрез преизказно наклонение, поетът привидно се съгласява с обвиненията и обидните твърдения, но всъщност гневно ги отирча и отхвърля. " Не си можал да въплатиш във теб / създанията на творческата мисъл! И не за песен гения ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал!!! " Най - голямата обида за всеки поет е да кажат, че на родния му език не може да се твори литература, защото е " груб брътвеж " - език на простите и необразованите.

Лирическият говорител твърди, че клетвите са отдавна отправени " туй слушам се откак съм на света! " Той характеризира ругателството, като ужасно, модно и "низка клевета". Така изтъква неговата несъстоятелност.

За поета е равносилно на предателство да се отречеш от родния си език.

В последните две строфи е отразен обетът на твореца да се грижи за родната реч, да издига на високо ниво словото, за да го предаде на младите и да имат те самочувствие. Изтъква се, че най - силното оръжие срещу хулителите е красотата на българския език. Вазов го доказва по блестящ начин чрез своето прекрасно стихотворение.

Чрез одата " Българският език " писателят защитава и възхвалява родното