ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ХРИСТО БОТЕВ ЗА ЖУРНАЛИСТИКАТА

Христо Ботев Петков е роден на 25.12.1847 в малкото старопланинско градче Калофер в семейството на на Ботьо Петков и Иванка Ботева. След завършването на калоферското трикласно училище, където предподава баща му даскал Ботю, през 1863г. младият Христо заминава за Одеса, където се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. През 1867 се завръща в Калофер, за да замества баща си в училище, но кротката преподавателска професия се оказва тясна за формиращия се революционен дух и творчески ум на младия поет. През м. април във в. "Гайда" (ред. П. Р. Славейков) е публикувано първото му стихотворение "Майце си", а на 11. май същата година той произнася първата си възторжена бунтовна реч; през есента се установява в Румъния. През краткия си живот Христо Ботев Христо Ботев активно се занимава с публицистична и журналистическа работа. Острият му език и темпераментият му характер се усещат не само в прословутата му революционна поезия, но определят тона и на публицистичната му дейност, която има предимно политически и сатиричен характер. Приносът на Христо Ботев към българската възрожденска журналистика е неизменно свързан с цялостното развитие на неговите живот и творчество. През 1868 г. той публикува "Към брата си" във в. "Дунавска зора" (ред. Д. Войников); отпечатва обявление за подготвяна книга "Първи поетически опити - проза и стихотворения" (книгата не е излязла) и участва в театрална постановка на Войниковата трупа. Следващите творчески изяви на младия революционер в българската публицистика в странство са както следва:

• 1870 - печата във в. "Свобода" (ред. Л. Каравелов) вторите редакции на "Майце си" и "Към брата си", както и "Елегия" и посветеното на Каравелов "Делба".

• 1871 - започва да издава в. "Дума на българските емигранти" (бр. 1-5); в бр. 2 публикува "Смешен плач"; в бр. 3 печата "Хайдути"; участва в годишното събрание на Българското