Възгледите на Христо Ботев

за човека и света,

отразен в публицистиката му

Всеки опит да се очертае и обговори мястото на личността и делото на Христо Ботев в духовното пространство на България се изправя пред ограничените възмоьности на словото.На този поблем са поставени хиляди страници многократно надхвърлящи като обем литературното мунаследство,използвани са всички суперлативи и превъзходни степени,но проблемът все пак остава.Защото както изключителнта му личност не се побира в тесните граници на традицията и историческото време,така и значението на литературното му творчество не може да бъде осмислено само в ограничените измерения на националното.

Син на своя епоха-епохата на бунтовете и революциите,на социални сблъсъци и движения за национална независимост, на утопични и радикални социални територии,- Ботев обобщава във възгледите си непокорния дух на времето.Основна черта на неговото светоусещане е свободолюбието.Свободата,в най-широкоя смисъл на това понятие-като принцип на социални отношения и като вътрешно състояние на духа, е свръх ценност,критерий и мярка за осмисляне на света и човека,на времето в неговото историческо движение и в конкретната му сегашност.Това е позицията,от която Ботев формира отношението си към българското и българина.

Дълбоко свързан с националното духовно пространство и неговите ценности,които са и иманентна част от духовния мъ свят.Ботев го преосмисля и анализира в контекста на опозицията "свобода-робство".Без да зачертава противопоставянето между родното и чуждото,той проблематизира самата представа за родното,обвързвайки го с представата за робско пространство,пренасяйки вътре в него смисловото противопоставяне. "Своге" става всичко,което е обвързано с идеята за свободата,това задава условията за общност,а "чуждо", т.е. враждебно е онова,което крепи устоите на робското битие-както държавата и власт,така и чорбаджийството като съсловие и дори част от българската ителигенция.Границата между свое и чуждо за Ботев е Белязана не от основните етноснимаркери-език,религия,кръвно родство,обща батийност,а от отношението към идеята за свободата и борбата.

Най-директен израз на своите възгледи Ботев разгръща в публицистиката си.За времето,в което живее,единственият механизъм за въздействие върху обшностно съзнание,при липсата на национални институции,е публицистичното слово.Затова и първото оръжие в борбата на твореца за промяна на народностно мислене е словото.

Всяка Ботева статия е диалог с действена сила,който свързва миналото,настоящето и бъдещето,лично и обществено,словото с живота.Основните проблвми са политическото,духовно и социално робство,пагубната инертност на българскатаобщност,индеферентното отношение на европейските правителства към съдбата на балканските народи,необходимостта от революционната борба-теми,детерминирани от историческото време,такова,каквото поетът го разбира. Дори заглавията на издаваните от него вестници,кактоп и всичко написано,носят особен смислов и емоционален заряд: "Дума" , "Будилник" , "Свобода" , "Независимост" , "Знаме" -