Глава 1 ВЪВЕДЕНИЕ В ПЛАНИРАНЕТО

Тази глава въвежда основните понятия, подходи и принципи на фирменото планиране. Тя започва с разглеждането на главните елементи на планирането (цели, дейности, ресурси, изпълнение), основаващи се на анализа и прогнозирането. Последователно се дискутират различните видове планиране, като се акцентира върху съдържанието и хоризонта на планирането. Обсъждат се принципите на фирменото планиране. Разглеждат се основните подходи и методи на планиране. Специално внимание е отделено на информационното осигуряване на планирането.

След изучаването на материала, изложен в тази глава. Вие ще усвоите следните понятия на фирменото планиране:

-планиране, план и бюджет

-анализ и прогнозиране

-елементи на планирането (цели, дейности, ресурси, изпълнение)

-видове планиране

-бизнес-планиране

-принципи на планирането

-подходи и методи на планиране

-информационно осигуряване на планирането

1.1. ПОНЯТИЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПЛАНИРАНЕТО

Според класическия процесен подход [Мескон,с.71] , който разглежда управлението като непрекъсната последователност от взаимносвързани специфични действия, наречени управленски функции, последните могат да се обединят в няколко категории: (а)планиране, (б)организиране, (в)мотивиране и (г)контрол. Планирането представлява основна функция на управлението, то е негова сърцевина, защото всички други функции водят началото си от планирането и са органично свързани с него. Планирането е ориентирано към бъдещето на фирмата и има за главна задача да я приспособи към промените на външната и вътрешна среда, да определи какво трябва да се направи, кога, как и от кого да се извърши.

Всички фирми, независимо от големината си, се нуждаят от планиране, за да могат да оцелеят.

Съвременната управленска наука и практика разглеждат планирането като важен инструмент на фирменото управление, който служи за: (1)Разкриване перспективите за развитие на фирмата, рисковете и опасностите, които я заплашват, препятствията пред нея; (2)Избор на път за развитие на фирмата, т.е. определяне на целите и избор на стратегии за тяхното достигане; (З)Оценка , подготовка и осъществяване на необходимите промени във фирмата; (4)Координиране на действията и насочване на поведението на отделните структурни поделения на фирмата за постигане на общите (корпоративните) цели; (5)Установяване на критерии за контрол и оценка на работата на структурните звена, мениджърите и персонала на фирмата; (б)Повишаване способността на фирмения мениджмънт да взема решения в обстановка на неопределеност, риск и изненади; (7)Целенасочено развитие, разпределение, използуване и контрол на ресурсите на фирмата.

Практиката недвусмислено показва, че в планирането до голяма степен са заложени успехът или провалът на една фирма и на нейния мениджмънт. В днешната динамична и труднопредсказуема обстановка прогнозата и планът са нужни повече от всякога, за да се определят реалистични цели, да се изберат подходящи стратегии за действие, да се употребят по най-подходящ начин ресурсите и се използуват целенасочено възможностите на фирмата.

Планирането не е еднократен акт, а непрекъснат широкообхватен процес, който не свършва и не се изчерпва със съставянето на плановете, а продължава с тяхното изпълнение, с измерването и анализа на постигнатите резултати, с извършване на необходимите корекции. Ето защо планирането се разглежда като итеративен процес, при който върху основата на непрекъснатото изучаване на миналото и настоящото се вземат решения за бъдещето, като се дава конкретен и обоснован отговор на основния проблем на бизнеса - за кого, какво, колко и как да се произвежда.

Следователно чрез планирането се очертава желаното бъдеще и се проектират пътищата и действията за неговото постигане.