Забравена парола?
Начало на реферати

Въведение в педагогиката


1. Образование, възпитание и обучение като соц феномени

1. Обр, възп и обуч през отд истор епохи

Подготовката на подрастващ поколение за живота е общ потр-ст, една вечна функция на обществото. Същността на възп е в организираното предаване постиж на възпит практика. Възп има три главни цели: 1)съхран на познанието и разв на социокултурата; 2)оцеляване на чов индивид и човечеството; 3)усъвършенстване на надбиолог функции на хората. За да осъществи резултатно своите цели, възп трябва да решава следн задачи: 1)да съдейства за усъвърш на умствените спос-сти; 2)да развива уменията и качествата на ръката; 3)да обогатява речевата активност; 4)да актуализира средсствата на общуване и сътрудничество.

Родовообщинната епоха: периодът на възникв и развитие продълж неколкостотин хиляди години. Нарича се палеолит, тогава възниква възпитанието. Чов започва да употребява огъня, с което разширява района на своето действие. Голяма роля играят забраните и особено тези за отнош между мъже и жени. Предаването на опита от възрастн на подрастващите в скитащото стадо става без да има налице каквито и да е затвърдени институции. То се извърш чрез подражание и съучастие. Възп е единно за всички деца от родовата общност. Разцвет на родовообщ епоха вече оформени чов същества. Неолит. Уч-възп дейност в тази епоха включва в себе си изхранването, несистемното учене, съучастието в труда и възпитанието. Тъй като все още няма писмености не съществ училища, системното обучение и образ-е липсват. Една от най-характ черти на уч-възп д-ст е колективният й хар-р. Примитивното възп има обществен хар-р и заедно с това оставя твърде значит място за самостоятелност на децата. Ученето е твърде богато по съдържание. Уч-възп д-ст се състои в трудовата, обществената и военната подготовка на подрастващите. Разпадане на епохата преход от матриархат към патриархат. Обособяв се първите сем двойки. Възп става класово. Издига се равнището на лечебното изкуство. Време на богата митология.

Древните общества: продължава няколко хиляди години. Три периода Древен Изток, Древна Гърция и Древен Рим. Разделянето на умствения и физич труд се отраз дълбоко и върху уч-възп д-ст и педагог мисъл. Благодарение на това се създ усл-я за възник на систематиз педагог теория. Изнамиране на писмеността. Поява на училищата като специализ учреждения за обуч и възп. Усл-я за това са имущественото разслоение на общ-то, държ орг-я, възник ва писмеността и на науките. Висше образование дълго и изпити. В Древна Гърция две системи Атина (частно и доброволно образ, което не е свърз с опред профес реализация, а цели телесно, морално и духовно усъвърш-не) и Спарта (обществен и държавен хар-р на възп. Четенето, писането и смятането са чувствително ограничени, а филос-ята и науките липсват.)

Средновековието: Пълно господство на църквата над елия духовен живот в обществото. Подготовка на човека за задгробния живот. Едностранчивост на възп. Възп има съсловен хар-р, насочено е към подчиняв на индивида и придобива дисциплиниращ хар-р.

Новото време: важен етап. Възпит цел свободния човек. Активност и самодейност. Педагозите от епохата на Ренесанса поставят мост между миналото и бъдещето. Осн задача да се образова човекът съобразно актуалните и бъдещи перспективи на общ разв-е. Просвещението дава своя принос голямо значение на математ и естествените науки. През ХХ в. се формират буржоазните образ с-ми. Нараства броят на съществуващите типове училища, поява на нови. Края на ХХ и нач на ХХв диференцират се нови науки и научни клонове, течения, школи. Строг ред и дисциплина, пасивност на учениците, едностранчиво интелектуално разв-е. Нови педагог теории, които обособяват необх-та от реформи.

2. Осн и диалект хар-ки на обр, възп и обуч

А) динамичен комплекс от цели, форми, методи, усл-я за преднамерена изява и разв-е на био-соц същност на човека; Б) взаимод-е между 2 субектни позиции стимулираща (ръководеща) и стимулирана (ръководена); В)хуманен и перманентен хар-р; Г)отразява спецификата на социалния контекст; Д)силно диференциращ фактор са индивид особености на възпитавания.

Диалектич хар-ки:

- от една страна, трябва да се съобразяват с прир на възпитаника, а от друга да я променят положително.

- необходимо е да удовлетворяват както потребностите на обществото, така и на отделната личност

- съдействат както за запазване на обществото, така и за неговото изменение

- подготвят възпитаника за настоящето, но са призвани също така да го подготвят за бъдещето.








3. Научен статут на педагогика

1. Педагогик възниква исторически от потр-стта на общ-то все по-резултатно да подготвя младото поколение за запазване и разв на обществ производство.

2.Обект, предмет, задачи и закономерности Педагогиката е наука за образ, възп и обуч. Докато образованието, възпитанието и обучението са практически дейности за формиране на човека, педагогиката е теоретичното познание за тях, обяснение и обосноваване на тези дейности, на закономерностите, принципите, на които се подчинява формирането на човека. Педагогиката изпълнява двуединна функция познавателна и практическа. В практиката образ, възп и обуч могат да се реализират и без познаването на теорията за тези явления.

Обектът очертава най-общите граници за изучаване на педагогич явления. Предметът има по-конкретен характер и е насочен към онези явления от обекта, които не са изследвани. Чрез предмета обектът се конкретизира в зависимост от потребностите на обществото.

Л.Попов разграничава следните подходи за обекта и предмета на педагогиката антропологичен, социално-педагогически, общонаучен, философско-методологически, чуждонаучен. Можем да приемем, че обект на педагогиката са различните соц явления, факти, сред които основно място заемат образ, възп и обуч като съставна част на педагогическата действителност. Предмет закономерностите на организацията, функционирането, технологията на всички видове образ, възп и обуч. Задачи детерминирани от нейния предмет и от потребностите на обществото от педагог знания. От своя страна задачите характеризират насочеността на развитие на педагогиката.

Спорен е въпросът за законите и закономерностите на педагогиката за предпочитане е приоритетно да се използва понятието закономерности, вместо закони. 1)педагог проц е закономерно обусловен от потребностите на обществото 2)ефективността на процеса зависи закономерно от условията, в които протича 3)проц на образ, възп и обуч са закономерно свързани.

3.Особености на развитието на педагогиката

Пед-та е: наука с голямо значение (Коменски смята, че хората се раждат, за да станат човеци. Средствата пък за очовечаване са образ и уч-възп д-ст), с подчертана практическа насоченост (Практич насоченост на пед-та е нейно предимство. Изисква се тя да потърси възможности, чрез които по-пълно и точно да отразява своя обект), наука за извънредно сложно явление (обектът й е извънр сложно и разнообраз явление, което постоянно се развива и това затруднява изследоват работа. Теоретичната пед-ка е активна творческа сила), най-диалектичната наука (Със своя диалектически хар-р пед-та отговаря на новото схващане за наука, което си пробива път в наше време. Науката не е цялост от закостенели знания, тя е дейност за създаване и използване на знания), наука с изразен светогледен хар-р (Без изяснен светоглед могат да се заучават готовите педагог знания, но не и да се овладеят педагог знания като живи ръководни идеи на възп и уч практика), със силно проявени интегративни тенденции (Съществува връзка на зависимост между развитието на пед-та като теоретична дисциплина и развитието на всички други науки и проблемни области, които тя използва за научното анализиране на своя обект. Пед-та е наука с подчертано комплексен хар-р), слабо развита наука (Като открита неприключена система възпит процес зависи от твърде много външни и вътрешни фактори. Причините за все още слабото развитие на пед-та са не само методологически, но и от социално-исторически хар-р).

4.Система на педагогическите науки

Разв-то на пед-та води до постепенното й вътрешно диференциране. Под с-ма на педагог науки се разбира съвк-та от всички клонове на пед-та. Най-общите знания се обхващат в единна наука, условно наричана обща педагогика. Като общопедагогически дисциплини могат да бъдат посочени: теория на възпитанието; теория на обучението; организация и управление на образованието; пистория на педагогиката; социална педагогика; сравнителна педагогика. По възрастов признак разграничаваме предучилищна, начална училищна, вузовска педагогика, пед-ка за възрастни (андрагогия), герагогика. Към отрасловите педагогики се включват специална педагогика (дефектология), професионална педагогика, семейна пед-ка, военна пед-ка, спортна пед-ка. Към т.нар гранични педагогич науки се отнасят педагогическа социология и педогигечска диагностика.

Все по-актуални стават междудисциплинарните научни области.

Сложните проблеми на развитието на психиката, на личността в условията на педагогическата дейност водят до обособяването на педагогическата психология.

5. Методологически основи на педагогиката

1. Същност, принципи, функции и равнища на методологията (М)

Всяка съдържателна теория на пед-та се изгражда на базата на определена философска теория. Под М се разбира система от теоретични знания, изпълняващи ролята на принципи за подход към изучаването на предмета на дадена наука, ръководство за изследователска дейност и схващане за изследователските методи в науката.

Научнометодологични основни принципи:

- принцип на редукцията

- принцип на минималността

- принцип на верификацията

- принцип на индукцията

- принцип на еднородност

- принцип на аналогията

- принцип на представителност

- принцип на релевантност

Основните функции на М са: нормативна, моделираща, дескриптивна, евристична, социокултурна.

От гледна точка на групиране М се дели на две основни групи интерналистика и екстерналистика. При първата група за движещи сили и причина за развитието на науката е мисълта. Екстерналистиката абсолютизира външните социално-икономически фактори за развитие на научното познание.

Основни групи на методолог проблеми: общометодологически, общонаучни, частнометодологически, изучаване, оценка, използване, усъвършенстване на методите на изследване, критика на конкретните методологически принципи

С оглед потребностите на теорията на възп, се разграничават три нива на методолог познания философско-методологическо; система на частно-научното познание; обща педагогическа теория.

2. М на педагогиката

Диалектика тя се разработва от дълбока древност до наши дни. В основата на диалектиката стои категориалният подход. Той се стреми към подреждане, систиматизиране и обобщаване на знанията, към създаване на по-абстрактни модели и схеми на процесите и явленията и на техните причинно-следствени детерминанти. В рамките на феноменологичната диалектика се поставя акцент повече върху примиряването, съгласуването на противоречията, отколкото върху тяхното преодоляване. Приложението на диалектиката води до обособяване на теоретичната (системната) обща педагогика.

Херменевтика началото й е поставено в древността, но оттогава досега тя претърпява съществени изменения. Започва като учение и като изкуство за тълкуване на поетични и митологични произведения и достига до учение за тълкуване и разбиране на езика. Херменевтиката ориентира към разработването на способи за тълкуване както на класически педагог текстове, така и на актуални описания на педагог явления и свързани с тях преживявания. Херменевтиката разграничава елементарно и висше разбиране. Последното е критика, рефлексия върху елементарното разбиране. То е осъзнаване на акта и на мотивите на разбирането.

Феноменология Тясно свързана с херменевтиката. Феноменологичният подход придава на пед-та духовно-опитен характер, превръща я в критическа педагогика, подобно на критическата психология и социология.

Прагматизмът и неопрагматизмът са едни от най-значимите философски течения на ХХ век. Като теория на познанието прагматизмът се интересува главно от полезността и от инструменталния хар-р на чов познание. Джон Дюи е създател на педагогически инструментализъм. Той съзнава противоречивото развитие на съвременната у пед-ка и училищна практика. Методът на проектите знанията стават средство, а не самоцел, което засилва мотивацията. Индивидуалният опит става водещ. Днес неопрагматизмът в педагог теория се нарича реконструктивизъм или прогресивизъм.

Позитивизъм интересува се от намирането на надеждни методи и средства за достигане на истинско знание, независимо от това дали придобитите знания са приложими за практически цели.

Неопозитивизъм смисъл от науч гледна точка имат само онези съждения за света, които се поддават на верификация.

Постпозитивизъм К.Попър отхвърля верификацията и издига принципа на фалшификацията (опровержението).На преден план се извежда критическият подход.

Неотомизъм изследване и решаване на проблема за мястото и ролята на религията за възпитанието

Фройдизъм изясняване осъществяването на индивидуалното у човека в неговите подсъзнателни и несъзнателни измерения.

Екзистенциализъм извежда се законът за активната свобода. На почит е изкуството. Отрича се съществуването на задължителни норми в обществото.

7. Развитие и възпитание

1. Същност на развитието на личността

Единствено човекът притежава способността за самопознание, за опознаване и преобразуване на околния свят. Проблемът за същността и обусловеността на човешкото развитие се изследва от философията, социологията, психологията, биологията, генетиката и други науки. Към него не е безразлична и педагогищата, тъй като без да се познава личността не е възможно да се изследват и процесите на нейното формиране. Всяко развитие е изменение, но не всяко изменение е развитие. Развитие се разгщръща върху основата на усилията на индивида да разреши противоречията между външните изисквания и собствените му способности да удовлетвори тези изисквания. Педагогиката се интересува от проблемите на развитието, за да подчини закономерностите на развитието на целите на възпитанието. Прието е да се мисли, че когато става въпрос за количествени изменения в личността по същество има растеж, а когато се извършват качествени изменения в личността, тя се развива. Растежът е една от характеристиките на развитието.

2. Класически концепции за развитието на личността

Биологизаторското схващане, т.нар. ендогенна теория, приема, че главно в развитието на личността е това, което й е дадено от природата, че развитието е само растеж и количествени изменения на онези качества, които са предопределени от наследствеността, без взаимодействие с външните условия и влияния. Най-крайна биологизаторска теория е расизмът. Социологизаторското схващане (екзогенната теория) придава решаващо значение на социалната среда и отрича вътрешните закономерности на развитието. Личността усвоява социалната среда и се приспособява към нея. Теорията за двата фактора е своеобразен опит за примиряване на двете крайности. Според нея в развитието на детето действат двата фактора биологичният и социалният. Друга известна теория е персонологичната, според която оползотворяването на биологичните предпоставки и средата зависи от тяхното опознаване и субективно преживяване.

Класическите концепции за развитието не взимат под внимание следните съображения: 1)Човекът не е пасивен обект на влиянията на средата, а активен деен субект. 2)Външните влияния и взаимодействия обуславят психичното развитие, но то не може да се извежда непосредствено от тях, а се обяснява само чрез тях.

За изясняване на съотношението между природното и общественото, не е без значение разработената от К.Платонов функционална структура на личността, включваща 4 равнища: Първата подструктура включва насочеността, отношенията и моралните черти на личността. Тази подструктура се формира чрез възпитанието, тя е социално обусловена. Втората подструктура включва знанията, уменията и навиците, придобити в личния опит на индивида. Тя е повлияна от биологично обусловените свойства на личността. Третата подструктура включва индивидуалните особености на отделните психични процеси и функции. Тук е още по-очевидно влиянието на биологично обусловените функционални особености на личността. Четвъртата подструктура може да се нарече биологически обусловена. Тя включва темперамента, типологичните основи на висшата нервна дейност, които зависят изключително от физиологичните и морфологичните особености на мозъка.

4. Фактори за развитието на личността

Като фактор конкретно на човешкото развитие наследственият генотип обуславя типологическите особености на нервната система. Наследствеността обаче не носи готови форми на поведение. Наследствената програма на човека осигурява продължаването на човешкия род. Друг важен фактор за развитието е средата комплекс от външни условия, в които човек живее. Социалната среда по специфичен начин си взаимодейства с географската среда. Преувеличава се ролята и значението на семейната среда. Взаимодействието на личността със средата, с продуктите на човешката дейност, са толкова богати и разнообразни по съдържание и характер, че те независимо от възпитанието и обучението могат да обуславят редица особености в процеса на развитието.

Обучението и възпитанието не само съдействат за по-бързо развитие, но и самите те зависят от него.

8. Целите на образов, възпит и обучението

1. За същността на педагог цели

В пед-та целта е възможен и очакван резултат от уч-възп д-ст, като се отчитат благоприятните и неблагоприятните условия. Педагог цели (ПЦ) обикновено са йерархично подредени: Общи (висши), Частни (Междинни) и Конкретни (Оперативни). Според Д.Цветков общите ПЦ имат три главни измерения, на които съответстват три вида взаимосвързани общи цели: 1.крайни цели цели на целите; 2.висши цели образователно-политически; 3.основни цели психолого-педагогически. Според други автори целите могад да бъдат йерархизирани така: 1.Цели от първи ранг FINALITE обществото защитава своите ценности; 2.Цели от втори ранг BUT докато целта от ранг е за цялата обществена система, то целта от ранг е за и спрямо учебната програма; 3. Цели от трети ранг OBJECTIF изразява се в описанието на педагог намерение чрез конкретния резултат от обучението. Фиксира реалния възможен резултат.

2. Историческо развитие на идеята за ПЦ

Най-съществено влияние върху образоват идеали на различ народи оказват различ фактори: социално-икономическото, научно-техническото и културното равнище на развитие на обществото, неговото държавно и политическо устройство, националните и расовите, религиозните и философско-етичните течения, интересите на отделните класи и елитни слоеве, както и психо-физиологичните особености на личността. В Древна Гърция образователният идеал е формирането на хармонично развита личност. През средните векове християнството е господстваща религия. Издига за образователен идеал усвояването на осн начала на религията, възпитанието в смирение, послушание, лишаването от земни удоволствия и прочие. През епохата на Възраждането отново на преден план се издига идеята за хармоничното развитие на личността, за всестранно духовно и практическо овладяване на материалния свят. Все по-осезателно започват да влияят хуманизмът, идеализмът, рационализмът, икономизмът и редица други направления. През ХV век на реализма и просвещението, целите на образованието и обучението започват все повече да придобиват интелектуалистичен характер, да се влияят от развитието на науката и техниката. През последните два века наред с интелектуалистичните, все по-широко разпространение получават емоционално-ценностните и волунтаристичните гледища за целите на училището.

3. Съвременни проблеми на общите ПЦ

Така нареченото всестранно развитие на личността остава една утопия, една недостижима мечта, към която обществата може би ще се стремят. Мисията на образованието е да позволи на всеки, без изключение, максимално да оползотвори своите заложби и интелектуален потенциал, да реализира собствен план на личностно развитие. Целите имат определящо значение в структурата за мотивацията за учене.

Въпросът за целите и задачите през последните десетилетия придоби особена актуалност, защото целепоставянето оказва съществено влияние върху всички останали компоненти на учебно-възпитателния процес съдържание, методи, форми на организация и контрол.

6. Методи на педагогическите изследвания

1. Същност

Развитието на педагог теория и прерастването й в педагог наука е съпровод с прилагането на все по-съвърш методи на мислене и изследване.

М на педагог изсл-я е призвана да търси методи и ср-ва не за практическата, а за издователск дейност в областта на пед-та. Сред авторите няма единомислие по въпроса за функциите и равнищата на М. Повечето говорят за нормативна, дескриптивна и евристична функция на М.

Равнища на М: Най-високото р-ще на М представлява философската М. Второто равнище е образув от конкретно-научната, частната М. Третото р-ще включва М на научните изследвания в една група или група науки. Границите между тези р-ща не са строго фиксирани. Между тях съществуват връзки на зависимост и отношения.

Наблюдение като метод на изследване се разбира непосредственото възприемане, регистриране и оценка на обекти, явления, процеси, събития, прояви и състояния в обективната действитеност с цел тяхното изясняване с оглед на конкр цели. Видове наблюдения обикновено, научно, открито, скрито, пряко, косвено, лабораторно, полево наблюдение.

Педагогически експеримент в него човек действа активно. За неговото успешно провеждане се създават условия, при които протича интересуващото ни явление или процес и те могат да бъдат наблюдавани пряко или косвено. За експериментално изследване говорим тогава, когато са налице най-малко следнвите осн елементи: идея, хипотеза; организация, чрез която да се провери хипотезата; система от методи; заключителен анализ и оценка. Главна особеност на педагог експерим се състои в това, че по своята най-дълбока характеристика той е социален експеримент. Структура педагог експер започва с един констатиращ етап, основната цел на който е да се получи информация за изходното р-ще и особеностите на обекта. Формиращият или преобразуващият експер изследването се провежда в извадка. В заключителния етап целта е да се получи инфо за настъпилите изменения в знанията, уменията, навиците на изследваните лица като резултат. Тази структура има някои недостатъци. Значително по-издържана е следн структура: 1)предварителен експер 2)основен експер 3)заключителен етап 4)допълнително изсл-не 5)отсрочена проверка. Форми на педагог експер Дидактически чрез него се изследва ефективността преди всичко на учебн д-ст на учениците. Възпитателен предмет на изследването тук е съзнателното и целенасочено организиране на д-стта и взаимоотношенията между учениците. Социално-педагогически налице е съчетав на предимствата на социалния и на педагог експер.

Анкета система от въпроси и отговори към тях, които се дават на изследваните лица за мнение или отношение. За разлика от анкетирането на възрастните при подрастващите е необходимо значително по-заострено внимание на предварителната подготовка. Трябва да се гарантира анонимността на данните. Форми на анкетата стандартизирана, частично стандартизирана, нестандартизирана (свободна анкета, интервю). Процесът на интервюиране кратко може да се представи в следн 3 фази: 1)Установяване на контакт 2)Основна фаза 3)Завършване на интервюто.

Анкетирането по пощата намира широко приложение при масови изследвания. То има съществени недостатъци.

Социометрични методи имат противоречиво развитие. Социометрията изследва микроструктурите на обществото, които са основата на психичните връзки между хората и не са институционализирани. Тези връзки имат емоционален характер и върху тях се крепи обществото.

Дидактически тестове за разлика от психологическите тестове като метод в психологията, чрез дидактичните тестове се измерват резултатите от учебната дейност на учащите се в съответствие с изискванията на учебната програма, която може да бъде както за масовата практика, така и специално конструирана с изследователски цели. Характерно за дидакт тестове е високата степен на обективност. Стандартизацията е абсолютно необходима в случаите, когато се предвижда с него да се провеждат масови проучвания.

4. Понятийно-терминологична система

1. Постановка на проблема

Понятията отразяват степента на педагог познание. Категорията и понятието не се покриват като термини. Категориите обикновено отразяват система от понятия. Все още не могат да се разграничат в пед-та основните понятия от другите, които да имат категориална значимост.

Изследването на понятийния апарат на пед-та води до формулирането на някои осн изискв-я към понятията:

- да отразяват обективно явл-та, св-вата и отношенията, които изучава съответната наука.

- да изразяват единството и взаимната връзка между явленията, св-вата и отнош-та.

- да се отличават с динамичност и мобилност.

Според Безрукова науките, които имат най-голям дял за изясняване на понятийния апарат на пед-та, се групират в 3 направления: базови философия, история, логика; основни собствени педагогически науки; спомагателни лингвистика, информатика, психология.

2. Проблемът за осн педагог понятия

Според Попов харатеристиката основни понятия е валидна само при определ усл-я, а именно наличието на научни рамки. Те представляват система от понятия. В рамките на дадения понятиен блок дадено понятие придобива статуса на основно или на категория.

Границите на чисто педагог познание и поти се стесняват. Това създава реалната опасност пед-та да загуби научната си идентичност и да се превърне в приложна наука, чиито осн функции се свеждат до преработката на друго научно знание за целите на педагог практика.

Налице са принципни различия между глобалната понятийна система на пед-та (педагог речник) и системата от осн педагог понятия. Първата включва всички термини, които се изпол от педагозите, а втората обхваща само тази част, която в своята съвкупност представя системните граници на педагог явления. Най-значима традиция имат три понятия образование, възпитание и обучение. По своя произход те са житейски понятия. Всяко от тях има различни културно-историч корени. Представяната в тях реалност е претърпяла значима историч динамика.

3. Характеристика на осн педагог понятия

Образование житейският смисъл на термина е сборното наименование на всичко, свързано с подготовката на личността за нейната социална и професионална реализация и развитие. Образ се свързва с ценности и стремежи, полагайки разбирането за човека като обществено същество. С понятието образование се обознач едновременно процес, явление и институция. Образ като обществено явление включва в себе си възпитанието и обучението. Не винаги образ има системен хар-р. Човек може да се образова и сам, без помощта на учител.

Възпитание обикновено под възп се разбира формирането на духовния облик на човека и неговите морални качества. То е всеобхватно понятие, което отразява изграждането на човешката личност. Възп е системна дейност, извършвана от възрастните, насочена специално към децата и юношите. Накракто под възп трябва да разбираме съвкупност от съзнателни действия и преднамерени влияния върху човека, упражнявани от друг човек с цел да го формира и развива съобразно с изискванията на обществото. Резултатът от възп се изразява с понятието възпитаност.

Обучение свързва се преди всичко със съзнателното предаване усвояване на необходими и полезни знания, умения и навици. Обучението е единство от учене и преподаване. Смисълът на обуч се състои в това да се разрешават възпитателните задачи.

Социализацията е една от ключовите категории на съвременното социално познание. Тя е цял комплекс от взаимоотношения между човека и обществото в процеса на създаване на личността.

Енкултурация с това понятие се означава процес на съзнателна или несъзнателна обусловеност, чрез която индивидът възприема културните традиции, образците на поведение на своята група и действа според тях.

2. Теории за възпитанието

Най-разпростр и общопризнато е определението за възпитанието като обмен на инфо между поколенията. В кр на ХХ Шарл Летурно смята, че възп възниква зад пределите на чов общ-во. Според него възп има и при животните. Тази теория не е в състояние да обясни научно възпит процес, защото го свежда единствено до инстинкта. Друга известна теория е тази на Монро теория за подражанието не се отчитат две тенденции: човекът е личност със свои особености; потр-стите на общ-вото се пром непрекъснато. Фр. Енгеле формулира трудовата теория за произхода на възп. трудът е създал самия човек. Осъщ-то на труд д-ст се намира в двустранна взаимна зависимост с изграждането и функционирането на езикова с-ма и като единствено възможен начин на съществуване на мисълта, и като средство за комуник между мислещите хора. От биоантропологическа гледна точка човекът е изначално обучаем. Х.Бюслер различава пет еволюц фази в разв на чов спос-ст за учене: филогенетично учене; онтогенетично учене; по-висши форми на живот; социокултурни общности; диференцирани общности. Възп се основава на унаследената от предишните еволюц форми органична спос-ст на чов селективно и рефлективно да взаимодейства със средата. Според Андреев познанието е главният фактор за появата и разв не само на човека, а и на възп. Не труд д-ст, а познанието за околния свят позволяват съхран и предав на инфо.

Педагог мисъл от Конфуций до съвременните учения. Конфуций: предназначението на образованието и възпитанието според него е да поддържа установените социални отношения в тогавашното общество. Педагог идеи в древна Гърция Сократ, Платон, Демокрит и Аристотел. Древногръцките философи се занимават преди всичко със социалните проблеми на пед-та. От Древния Рим не са останали специални педагог знания. В епохата на Възраждането по-значителни са педагог възгледи на хуманизма на Ян Хус, Еразъм Ротердамски, Томас Мор, Томазо Кампанела, Франсоа Рабле, Мишел Монтен. Особено оригинален е с идеите си Виторино де Фелтре Дом на радостта първото средно училище.

С течение на вековете се натрупват знания, педагог наука се оформя, но продълж да се развива в рамките на философията и едва през ХV и ХV век се появяват педагози-теоретици. Бейкън, Коменски, Лок, Русо, Дидро, Хелвеций. Ян Амос Коменски поставя началото на системната пед-ка като отделна наука. Идеята за всеобщо образование заема важно място. Създава подробна училищна система, като се опира на периодите в развитието на детето. Според възрастовите възможности на децата Коменски определя и специфичните функции на всяко училище. Коменски създава класноурочната система. Джон Лок разработва собствена педагог теория за възпитанието на джентълмена; формирането на личностни качества за практическа социална дейност. Жан-Жак Русо издига възпитанието като източник на развитието. Целта на всички възпитатени възд-я, според него, е вътрешната хармония със самия себе си. Той е родоначалник на теорията за свободното възпитание. Йохан Хайнрих Песталоци отправна точка на нравственото ъзпитание е обичта на детето към майката и обратно. Отделя основно място на идеята за елементарното образование. Йохан Фридрих Хербарт осн теоретичен въпрос, който анализира е този за целта и задачите на възпитанието. След Коменски Хербарт систематизира и структурира пед-та. Константин Дмитриевич Ушински обосновава необходимостта от трудово възпитание. Антон Сеьонович Макаренко в центъра на своята педагог теория той поставя колектива. Важно място заема въпросът за режима и дисциплината в колектива. Януш Корчак хуманистични и демократични възгледи. Формулира правата на детето. Мария Монтесори разбирането й за сензитивните фази в развитието на децата. Друга голяма идея, която развива и защитава непрекъснато, е идеята за саморазгръщането на детето чрез неговата самодейност. Рудолф Щайнер организира практическото осъществяване на редица новости в обучението. Джон Дюи родоначалник на прагматичната педагогика. Василий Александрович Сухомлински подчертава, че в света няма нищо по-сложно и по-богато от човешката личност. Нейното нравствено съвършенство е цел на възпитанието.

Педагогическата мисъл в България

Идеята за ново българско училище, поставена от Паисий и Софроний, се оформя в началото на ХХ век. Пръв, който дава израз на тези народни тежнения е Петър Берон в своя знаменит Рибен буквар. Съдържащите се в него нравствено-възпитателни идеи отговарят на освободителните стремежи на българския народ. Големи са заслугите на Йосиф Ковачев (Школска педагогия), Петър Нойков (Активно образование, Учение за активното образование), Михаил Герасков, Петко Цонев, Димитър Кацаров и други просветни дейци.






9. Образователни системи

1. Същност и обусловеност

Какво е образованието подготовка за живот или самият живот?

Педагогическата система е с-ма за ръководство и управление на педагог дейност, с педагог взаимодействия и педагог процес, без да е тъждествена на тях. От своя страна, социално-педагогическата система се характеризира с единство на педагог и социални цели и единство на педагог и социални принципи, методи и форми за тяхното осъществяване. Образователната система е с-ма от учреждения за образование и възпитание, изградена върху определени образователно-политически и общопедагогически принципи.

Образованието е нещо изключително социално, то е средството, с което се подготвят у децата основните предпоставки за съществуване на обществото. Исторически образователната система (ОС) в самостоятелните държави възниква и се развива в резултат на възникването и развитието на частните училища. Възникването и развитието на държавната система на образование е значително по-късен етап. За основни детерминанти на ОС се приемат следните: икономически, политически, културни, научно-технически, традициите на ОС.

2. Функции на ОС

Функциите на образованието имат различна относителна тежест и характер на проявяване в различните образователни институти. Образователната система като цяло изпълнява селективна роля. Към общата хар-ка на функциите на образованието трябва да се прибави и тясната им взаимовръзка и взаимопроникване. Между функциите на ОС могат да съществуват и противоречия. Всяка функция на образованието има както обществен, така и личностен аспект. Възпроизвеждаща ф-я ОС пренасят и възпроизвеждат стойности (под формата на знания) от миналото. ОС възпроизвеждат и съществуващите йерархии в обществото. Осн функции на ОС са две: познавателната ф-я характеризира ролята на образованието за предаване на знания и развитието на познават спос-сти и интереси на подрастващите. Осъщ се чрез обучението; формиращата ф-я отразява значението на образов за възпитанието на подрастващите, за утвърждав на жизнените им цели, за самосъзнанието и самоопределянето им като личности. Реализира се чрез съдържанието на предаваните знания и чрез цялата с-ма от взаимоотношения по време на процеса на обучение. Икономическата ф-я се изразява във влиянието на образоват р-ще на хората върху ефективността на производството и развитието на производителните сили. Политическата ф-я се анализира като влияние на образов върху политическото възпитание и като въздействие на образов върху социалнокласовата стр-ра на обществото. Културната ф-я се изразява във влиянието на образов върху личностното културно р-ще, върху начина на живот и начина на организир на своб време. Осн страни на култ ф-я са: запазване на културата, изменение на културата, формиране на подкултури. Селективната ф-я отразява възможностите на ОС да характеризира, класифицира и разпределя подрастващите и по този начин да предопределя бъсешата им реализация. Образованието има функцията да обновява социалните и икономическите сили и на свой ред да се обновява.

3. С-ма на образованието в България

Първите училища в Бг възникват през 80-те години на Хв с въвеждането на славянската писменост. Официалното образование и възпитание се извършва в училища, открити при църквите и манастирите. През Х-Хв възникват и богомилски училища. Бг под турската феодална власт съществуват само манастирски училища. Начално ограмотяване в килийните училища. Възраждането необходимо е образование, което да отговаря на икономическите изисквания и културните нужди, да бъде светско по съдържание и национално по насоченост. След Освобождението са създадени предпоставки за изграждане на държавна с-ма за образование. Първият закон за държавните и частните училища у нас е приет през 1885 г. 1888 г първото висше училище.

Съвременно състояние 1991 г. ВНС Закон за народната просвета принципи:

Всеобщо право на образование, недопускащо дискриминация; Светски характер на образованието; Безплатно образование в държавните училища; Задължително образование до 16-годишна възраст; Начало на образованието на 6 или 7-годишна възраст.















11. Принципи на възпитанието (ПВ)

1. Същност и класификация В осъществяването на възпитат процес не може да се борави с готови рецепти. Това е свързано преди всичко със сложната динамична психична структура на учениковата личност, с хар-ра на неговите потр-сти, интереси, мотиви и др.

В пед-та се оперира с понятията общопедагогич принципи, принципи на обучението и възпитателни принципи, които съответстват на процесите педагогич процес, процес на обучение и възпитат процес.

Значението на ПВ се изразява в следното:

1. ПВ определят хар-ра и съдържанието на възпитат процес, неговите насоки на развитие

2. ПВ улесняват подбора на средствата, чрез които се извършва определена възпитат д-ст и оказват целенасочено положително възд-е върху човека.

3. ПВ насочват към най-подходящите форми на възпитат възд-е.

4. ПВ спомагат за по-точно определяне на резултатите от възпитат възд-е.

Според М.Белова ПВ са елемент от общопедагогич принципи, поради което тяхното самостоятелно разглеждане има условен характер. Те отразяват основните закономерности на педагог процес и на педагог с-ма. Поради сложността на явленията, които отразяват ПВ, засега не е създадена единна класификация. М.Белова класифицира 4 осн групи: за структуриране на възпитат с-ма, за функционалните зависимости между компонентите на с-мата, за функциониране на възпитат процес, за отчитане на възпитат резултати. Д.Василев представя своята система от принципи, изградена върху призната общоприети и дискусионни. Друга логическа основа за класифициране на ПВ е статусът на педагог субект. В нея участват два субекта ръководещ и ръководен, които извършват два различни вида дейност.

Принцип за уважение и взискателност към възпитаника

Принцип за единство на възпитателните изисквания

Принцип за възпитаване на личността в социалната общност

Принцип за възпитаване в и чрез труда

Принцип за съобразяване с възрастовите и индивидуални особености на възпитаниците

Принцип за приемственост и системност във възпитанието

Принцип за съзнателност и активност във възпитанието


Съвременни измерения на ПВ, които възникват в резултат на съвременните социални потребности

Принцип за хетерогенност на възпитанието

Принцип за хуманност и толерантност

Принцип за ускорение във възпитанието

Принцип за преходност, за временност (адхорация)

Принцип за адаптивност

Принцип за дестандартизация във възпитанието

Принцип за децентрализация

Принцип за самовъзпитание

13. Умствено възпитание

1.Понятие за умствено възпитание

Става все по-очевидно, че съвременните млади поколения трябва да се обучават и възпитават по различен начин, чрез системи и стратегии, които имат развиващ хар-р. Интелектуалното развитие на човека е процес, който е предмет и на сложни междудисциплинарни изследвания. Общоприето определение за интелект не съществува.

Понятията интелект и интелигентност имат широко логическо покритие в своето съдържание. Различието между интелекта и интелигентността се заличава. Това различие е повече условно и терминологично, отколкото съдържателно. С.Казанджиев: Под интелект ние разбираме предразположението към мисленето, като трайна характерна особеност на индивида, а под интелигентност разбираме по-голямата или по-малката способност на мислене.

Креативност. Налице са изследвания, които показват, че творческите постижения, особено в областта на науката са силно зависими от равнището на интелекта.

Умственото възпитание е целенасочен процес на взаимодействие на възпитаника с възпитателните фактори с цел формиране на интелектуалните характеристики на личността. Основна цел на умственото възпитание е интелектуалното развитие.

2.Същност и съдържание на интелекта

Интелектът е една от глобалните структури на съзнанието. Основополагащ елемент на човешкия интелект са знанията и всички психични функции и процеси в единство със способностите. Интелектът има две страни информационно-съдържателна (знанието) и функционално-оперативна (изградена от процесите и функциите им в отражението и преработката на знанията).

Интелигентността е схващана като съвкупност от всички познавателни възможности на индивида или като способност за мислене.

3. Основни идеи и концепции за интелекта

Франсис Галтън изучава интелекта и неговите особености през призмата на индивидуалните различия и особености между хората.

Алфред Бине, заедно с Теодор Симон, правят опит да създадат система от задачи, чрез която да се разграничават умствено изоставащите деца от нормално развиващите си. Те тръгват от положението, че интелектуалното развитие е процес, който почти не зависи от обучението, че съществува природен интелект.

Вилхелм Щерн конструира понятието интелектуален коефициент (IQ) като производно от съвпадението или несъвпадението на умствената и календарната възраст.

Важно място ежду психологическите концепции за интелекта заемат т.нар. мултифакторни теории. Една от тях е тази на Л.Търстоун, като главният й извод е, че има не един, а множество видове интелигентност, поне 8 вида.

Джой Гилфорв неговата теория е известна като кубичен модел на структурата на интелекта. Тя е класическо въплъщение на факторния анализ в психологията. Има 4 типа интелект образен, абстрактен, семантичен, социален.

В наше време Хауърд Гарднър различава 7 вида базисни интелигентности: езикова, логико-математическа, пространствена, музикална, телесно-кинестетична, интраперсонална (разбиране на своя вътрешен свят) и интерперсонална (разбиране на междучовешките отношения).

Жан Пиаже посвещава целия си живот на изследването на интелекта. Той формулира стадии на интелектуалното развитие. Интелектът според Пиаже е цялостност, която през даден възрастов период се проектира в множество феномени. Пиаже разделя егоцентричната реч на три категории повторение (ехолалия), монолог, колективен монолог.

4. Цел и задачи на умственото възпитание

Крайна цел на умственото възпитание в средното училище е развитието на познавателните сили и интелектуалните способности на ученика до степен, която позволява социално регламентиран успех.

Задачи

1. Усвояване на понятия формирането на понятия у учениците е информационната база за интелектуалното развитие. 2.Формиране на интелектуални умения и способности т.е. какво да се постига с усвояваните знания. 3.Развитие на интелектуални качества. 4.Формиране на креативни позиции и отношения.

15. Естетическо възпитание

1. Същност и значение

Естетиката се развива неделимо от философията още от древността. Тя винаги е отразявала характера на философското мислене и отношение към действителността. Понятието естетическо се среща за първи път пре Просвещението. За основоположник на естетиката като наука се смята Александър Баумгартен.

Естетическото възпитание съществува като дейност и явление още от зараждането на възпитанието. То е свързано с естетическото отношение на човека към природата.

2. Основни категории

Основно е понятието естетическо отношение. То се изразява в емоционално отношение към действителността и към произведенията на изкуството, което може да бъде двояко: рецептивно и продуктивно. Естетическото отношение към света и изкуството се изразява със следните основни съставки: естетическо възприятие, естетическо чувство, естетическа оценка, естетически вкус, естетическа дейност и потребност.


Целта на естетическото възпитание е изграждането на естетическа култура на личността, което е развитие на заложените в дадения човек възможности, а не изобщо на всички възможности. Естетическото възпитание се осъществява в обучението по предметите от естетическия цикъл литература, изобразително изкуство, пеене и музика.

16. Физическо възпитание (ФВ)

1. Същност на ФВ

На Ювенал принадлежи мисълта Здрав дух в здраво тяло. ФВ е свързано непосредствено с физическото развитие.

ФВ е целенасочен процес на сложно многостранно взаимодействие на възпитаника с всички фактори за физическо влияние с це стимулиране на физическото развитие.

Специализираното ФВ е насочено и към по-високи постижения в спортните дейности.

2. Цел и задачи на ФВ

Целта на ФВ е постигането на физическо съвършенство. Целта се конкретизира чрез задачите на ФВ, които са: закаляване; създаване на хигиенни привички; създаване на правилен режим в живота на детето.

3. Фактори, форми и методи за ФВ

Грижите за ФВ започват от семейството и детската градина. Като съществени фактори за развитието на подрастващите се посочват природните фактори слънце, въздух и вода, както и хигиенните фактори. Като основна форма за ФВ се приема урокът по ФВ. Като специфични методи могат да бъдат посочени упражняването, обясняването, демонстрирането, целенасоченото подражание. Като специфични средства могат да се посочат: физическите упражнения, извънкласните и самодейни игри, участие в туристически излети, специализирани спортни игри и др.

14. Нравствено възпитание

1. Произход и същност на нравствеността (морала) В процеса на възпитание на човека се осъществява и процесът на формиране на нравствеността. Житейскоописателните определения на морала са най-близко до всекидневния опит на хората. А той отразява практическите взаимоотношения. Нормативните определения на морала подчертават задължителния характер на нормите и заповедите. Функционално-структурните моменти на морала са: посочва се социалната функция на морала като комплексно, противоречиво, пластично, регулативно средство за взаимодействие между хората. Под нравственост е прието да се разбира съвкупността от принципи и норми (правила) на поведение на хората, регулиращи техните отношения едни към други, както и към обществото, към определена социална група, към държавата, семейството и т.н., поддържани от личното убеждение, традицията, възпитанието, силата на общественото мнение на всяко общество или на определена социална група. Често в същия смисъл се употребява и понятието морал, а в някои случаи и понятието етика. Етиката е наука за морала.

2. Специфични особености

- специфично човешки и преди всичко социален феномен

- има исторически характер

- продължителност през всички етапи от развитието на човешкото общество.

- всеобхватност във всички сфери на социалните отношения.

Най-важните социални функции на морала са регулативната, ориентировъчната и възпитателната.

3. Нравственото развитие като страна от цялостното развитие на личността

Теория на Жан Пиаже представите на децата за функциите на авторитета играят важна роля в разбирането от тях на нравствените норми, към които хората трябва да се придържат. Пиаже стига до заключението, че в периода от 5 до 12 години представата на децата за справедливост се променя от нравствен реализъм към нравствен релативизъм.

Лоурънс Колбърг разширява и задълбочава идеите на Пиаже. За да диагностицира нравственото развитие, той изобретява набор от нравствени дилеми и проследява развитието на нравствените съждения.

4. Нравствено възпитание същност, съдържание, задачи

Нравственото възпитание е сложно, целенасочено, многостранно взаимодействие на възпитаника с всички фактори на нравствено влияние с цел формиране на общочовешки нравствени характеристики на личността.

Под съдържание на нравственото възпитание се разбира обемът и качеството на нравствените представи, понятия, чувства и емоции, възгледи, убеждения, умения, навици, постъпки, които трябва да се формират у личността.

Задачи на нравственото възпитание:

- развитие у учениците на нравствено съзнание

- формиране и развитие на нравтвени чувства

- формиране и затвърждаване на устойчиви нравствени умения, навици и привички

- усъвършенстване на волята и положителните страни на характера

- формиране на активна жизнена позиция, единство на нравствено съзнание и поведение

5. Специфика на нравственото възпитание

Самото нравствено поведение в неговата индивидуална форма на проява представлява съвкупност от постъпки на човека, които го свързват с другите хора в процеса на социалното общуване. Всяка постъпка осъществява фактическото регулиране на човешкото поведение. Тя излиза извън границите на нравственото съзнание и навлиза в сферата на нравственото поведение.

Действията на човека, които влизат в състава на неговите постъпки, представляват в последна сметка най-важният обективен показател за неговия морален облик, за моралните му качества и мотиви.

12. Методи на възпитанието (МВ)

1. Същност, обусловеност, свойства и функции на методите на възпитание

МВ творят процесуалната среда на технологията на възпитанието, придават му динамика и заедно със съдържанието са неговото ядро.

Налице са няколко подхода за определяне на същността им. 1.Същността на МВ се свежда до инструмент, с който се реализират целите на възпитанието 2.Разкриване същността на МВ чрез дейността, в която се въвличат чрез тях възпитаникът и възпитателят.

Можем да приемем, че МВ е път на целенасочено многостранно взаимодействие на възпитаника с факторите за възпитателно влияние.

МВ притежават общи свояства като ясност, детерминираност, насоченост, резултатност, надеждност, икономичност, плодотворност. Основни функции на МВ са формираща, управленческа, коригиращо-регулираща, стимулираща, тормозеща, организираща, познавателна, диагностична.

2. Класификация на МВ могат да се класифицират на основата на два принципа. Структуралисткият подход изхожда от идеята, че възпитанието трябва да подпомогне изявата и развитието на основните личностни сфери, които имат относително самостоятелно съществуване и начин на формиране. Динамичният подход се основава на анализа на психо-социалните механизми, провокиращи личностната промяна.

Класификация на Стефан Чернев:

1.Методи за формиране у възпитаника на съзнание и стимулиране на поведението

2.Методи за коригиране на поведението


Беседа колективни и индивидуални беседи

Убеждаване

Разказване Най-често то се осъществява под формата на разказ или лекция.

Дискутиране дискусията предявява определени изисквания към възпитателя и възпитаниците.

Наблюдаване етапи: подготвитилене, непосредствено възприемане, обсъждане и обощаване на наблюдаваното. Изисква се предварителна подготовка.

Упражняване - метод за формиране на поведението.

Създаване на възпитаващи ситуации специално организирани подусловия

Съревнование стремеж към самоутвърждаване. Съревнованията биват колективни и индивидуални.

Метод на взрива начин на неочаквано, рязко, цялостно разрушаване на системата на дефективни отношения на определен възпитаник със заобикалящите го социални фактори.

Наказание прилагането на наказание е израз на педагогическо безсилие. Решителен противник на наказанието е Сухомлински.

Форми на възпитание формата на възпитание е вид, образ, облик на организиране и функциониране на възпитанието. Основните детерминанти на ФВ са: целта, задачите, съдържанието на възпитанието, възрастовите особености на учениците, средствата с които се реализира възпитателния процес. ФВ биват: Форми на дейност, чрез които се оказва непосредствено въздействие върху личността; Организационни форми, чрез които се управлява възпитателната дейност.

Средства за възпитание предмет, оръдие, инструмент, с който се постига решаване на възпитателна задача или цел. Средството непосредствено подпомага метода, но не го подменя. Средствата могат да бъдат: Идеални словото, личният пример, намекът, иронията, похвалата; Материални картините, фирмите, техническите средства, диаграмите, схемите, таблиците.

10. Възпитателен процес

1. Същност на възпит процес (ВП)

Педагогическата дейност е вид социална дейност, която включва възпитателната (образователната и обучаващата) дейност. Нейното предназначение е целенасоченото формира на личността. Възпит д-ст има смисъл ако довежда до протичане на процес. ВП е педагог процес, изразяващ процесуалната страна на възпитат д-ст.

Възпитанието се разглежда в разл аспекти: Статичният аспект на възп го разкрива като определен набор от качества. Статичният модел предполага типизиране на човека, своеобразна деиндивидуализация. Динамичният аспект на възп изисква доказване, а не деклариране ценността на социалния опит.

3 осн възгледа за същността на възпитанието:

1.ВП е въздействие на възпитателя върху възпитаника еднопосочно действие; 2.ВП е взаимодействие двустранно, целенасочено, между възпитателя и възпитаника; 3.ВП е сложно, многостранно взаимодействие между възпитателните фактори и възпитаника.

2. Социална среда и възпитание, противоречия във ВП социалната среда има определяща роля по отношение на ВП и формирането на личността.

3. Особености на ВП

Целенасоченост възпитат цел е предвиждане на резултата от извършваната възпитат д-ст. Обективно отразява потребностите на обществото. Продължителност на ВП перманентен хар-р; започва с раждането на човека и продължава до края на живота му. Сложен процес върху целесъобразността на избраната възпитат технология оказват влияние не само неповторимостта, динамичността, подвижността, променливостта на нейния субект, но и времето и мястото на нейното отчитане. Скокообразност преодолявайки противоречието между двете равнища на възпитаност (реално и желано) личността прави своеобразен скок в развитието на своя възпитателен облик. Неравномерност в процеса на възпитанието. Вероятностен характер възпитанието трудно се поддава на прогнозиране.

4. Закономерности на възпитанието

Като социално явление: 1.зависимост на В от потребността на обществото и обществения прогрес; 2.зав-ст на В от икономич и културните възм-сти на обществото; 3.зав-ст между целта и съдържанието на В в обществото; 4.зав-ст на съдържанието на В от общоприетите човешки добродетели.

Като педагогическо явление: 1.зав-ст на резултатите от В от единодействието на ф-рите за възпитателно влияние; 2.зав-ст на рез от В от съответствието на съдържанието, методите, формите, средствата на В на целите и задачите на В; 3.зав-ст на рез от В от съдържанието и богатството на общуването; 4.зав-ст на рез от В от активното участие на възпитаника във ВП.

5. Структура на възпитанието

Трудно могат да бъдат защитени някакви категорични времеви или възрастови граници на етапите, през които преминава В. След уговорки могат да се диференц еволютивните етапи на ВП в онтогенетичен план:

- Отглеждане изхранване, предпазване, защита.

- Приучване цели формирането и стабилизирането на навиците.

- Възпитание (образование, обучение)

- Самовъзпитание (самообразование) при него личността е в състояние сама да осъзнава потребността от промяна и развитие.

Във възпитат практика се забелязват 2 едностранчиви тенденции. Първата е свързана с надценяване на знанията. Втората тенденция подценява значението на знанията. Убежденията са в личността, те са направляващият компас на нейното ежедневие.

Отделните етапи на ВП са обосновани логически, защото поведението (постъпката) се основава на убежденията, а убежденията се формират на основа на обективни научни знания.

Етапите на ВП могат да се разглеждат едновременно като негови структурни компоненти. Но те не изчерпват цялата му структура.

В съдържанието на В се включват следните 5 осн компонента: Умствено и светогледно възпитание; Нравствено възпитание; Трудово възпитание; Естетическо възпитание; Физическо възпитание.




















17. Полово възпитание

1. Психологически аспекти

Половото съзряване е централен, основен процес на преходната възраст. Човешката сексуалност е сложно биосоциално явление, продукт на съвместното действие на биологични и социални фактори. В преходната възраст стереотипите за мъжественост и женственост се поляризират особено силно, а потребността да се съответства на тези стереотипи става остра като никога. Индивидуалните различия между мъжете и жените никога не се ограничават в рамките на тази поляризация. Половите стереотипи се разпространяват не само върху външността, но и върху поведението и чертите на характера. Потиснатостта на емоционалните реакции, невротизмът, крайният егоцентризъм правят човека неспособен за психологическа интимност и намаляват шансовете му за успешна любов.

2. Същност, цел и задачи

Половото възпитание е част от цялостния възпитателен процес. То е организирано и целенасочено взаимодействие между възпитаниците и възпитателните фактори, чрез което се формират убеждения, черти и качества, норми и правила на поведение и взаимоотношения, определящи нравствените и естетическите изисквания и критерии на личността към собствената си полова принадлежност и към представителите на другия пол. Целта на половото възпитание се детерминира от обективните обществени условия за нейното реализиране. В нейното съдържание се включва формирането на общокултурни, нравствени, естетически и медико-хигиенно издържани взаимоотношения между половете във всички сфери на човешкия живот.

3. Фактори семейството, училището, средата...















































































19. Семейството като възпитателен фактор

Семейството заема особено място в живота на всеки човек. Семейството е първата възпитателна среда за детето и от хронологична гледна точка, и по степен на важност за цялостното му развитие, то е едно микрообщество, което му дава знания и ценности, необходими за интеграцията му в глобалното социално пространство. В семейството се осъществява първичната социализация и възпитание на децата.

В литературата съществуват различни класификации на функциите на семейството в системата на социалните отношения. Като се има предвид факта, че съдържанието на всяка една от функциите, както и тяхната система се изменят с развитието на обществото, повечето автори приемат като безспорни възпроизводствената (репродуктивната), сексуалната, икономическата и възпитателно-социализиращата функция. Функциите на семейството са изменчиви, но не и взаимозаменяеми.






18. Религия и възпитание

1. Същност и функции на религията

В Европа се наблюдава тенденция на завръщането на интереса към религията. Това поставя пред светските европейски общества, където църквата е отделена от държавата, проблема за мястото на религията, за нейното значение и роля в обществото. Преобладаващото обществено мнение в европейските страни, намерило израз и в правните им системи е, че традиционните религии са част от обществения морал и представляват важен елемент на структурите на властта. Днес този проблем излиза на преден план поради нарастващото нахлуване на религиозните секти в общественото пространство.

Религията се стреми да изпълнява две основни функции нравствена и познавателна. В края на краищата смисълът й се свежда до нравственото поведение на човека.

2. Основни религиозни концепции

Християнство

Ислям

Будизъм

3. Проблемът за религиозното образование

Религиозното образование в училище би съдействало учениците да придобиват онази обща религиозна култура, която ще им е необходима, за да се ориентират в съвременния сложен и в религиозно отношение свят. Учебното съдържание по религия трябва да бъде еднакво за всички ученици без оглед на религиозната им принадлежност. Необходимо е отделните религиозни организации в страната да не се намесват и оказват влияния в преподаването на предмета. Що се отнася до възрастта, изучаването на религия в представите на обществото трябва да се започне още в началното училище.

Въведение в педагогиката facebook image
Публикувано от: РАЙНА СТАНЧЕВА


Началното и средното образование по света 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.