Тема 1;2

Университетът- единство на учебна....

Особенности:

Първата важна особенност на научното образувание в универ ситета е,че в него се преподава системати -зиран курс по отделни научни дисциплини. Такъв курс разкрива логиката на предмета, неговата структура, премонаване на една степен на обяснение и доказване на законите и категориите на науката в друга степен. Системния курс се характеризира още с пълнота и завършеност, но не в смисъл на крайно изчерпване на всички подробности а в смисъл на обзор на всички отделни елементи на дадената система знания.

Второ- е,че то обръща голямо вномание на метода на науката. Фондаменталната цел на образуванието е системата на науката и нейния метод. Ето защо за да се овладее метода на научното образувание, необходимо условие е да се запознаем със системата на науката, като продукт на метода.

Трета системата на науката,предмета на преподаване не трябва да се предлага като нещо завършено, окончателно и последно-което трябва да бъде заучено като непоклатима догма. Напротив-преподаването трябва да разкрива система от научни знания,които подлежат на по-нататъчно развитие, а това предполага възбуждане на интереса към научното изследване, вкус към научната работа.

Вреден в преподаването е догматизма поддърцащ у студентите илюзия за окончателно намерено обяснение на света.

Четвърто е не само излагането на теоритични знания,но и развити навици за самостоятелно критично овладяване на знание, умение да се навлиза в нерешените проблеми и налучкване пътя за изясняването им.

Мотивация на студента към научно творчество-

Подобно на всички други дейности НТ предлага неговата мотивационна сигурност

Понятието мотиви означава психично явление ставащо подбуда към определена дейност.

Мотивацията се разделя на вътрешна и външна.

Вътрешна мотиви породени от самия процес на научната дейност в конкретен контекст.

Външни подбуди които са определени от предметното съдържание на научното съдържание( материално възнаграждение;по-висок престиж).

Научото общуване като творчески процес в научното има 2аспекта- познавателен и комукативен, затова през всички стадии на творческия процес (от зараждането на замисъла до пол.резултата) интелектуалната активност трябва да се осуществи чрез общуването не само с изследвания обект но и с други хора. Размяната на информация, обсъждането, моралната подкрепа играе важна роля в научното творчество. В процеса на общуването неговите участници несазнателно предават един на друг и освояват отделни идеи.

Научното общуване чрез лични контакти не могат да бъдат заменени с писменна преписка. Фактите показват че живата размяна на мнения е неотценим избор на научни импулси.

3.Особенности на съвременната технологична фаза на научнотехническата революция и висшето образувание.

Една от най-високите тенденции на съвременната научнотехническа революция е дълбоката промяна в произв.сили. в стопанството се звършва същественна смяна на технологиите, появяват се технологии от принципно нов тип съчетани със структурно преустройство на стопанството. Водещи негови сектори стават информатиката, електроника, биотехнологии. В наше време превръщането на произвоственни идеи в индустрията на знанието обославя превръщането на духовното производство (обазование;култура)в пряк източник на развитие на цялото народно стопанство. В наше време в лицето на науката, духовното производство не само отразява света, но и дълбоко го променя.сега научните знания стават дори по-важен елемент на производствените сили отколкото оръдията на труда. А основния източник на научните знания е свирата на образуванието. Съвременната научно-техническа революция доведе до безпрецедентната инверсия (разместване частите на дадено цяло) за първи пат в икономическата история на човечеството, темповете на замяна на новите поколения техника започнаха да изпреварват темповете на смяната на поколенията работници. Особенното в случея е,че процеса на бързото остаряване(морално) обхваща не само техниката техническото знание, но и живото знание носител на което е човека.

Технологичен императив радикалното обновяване на производствените сили с отчитане на нетрадиционното знание се разпространева и върху човека. Ускоряването на научно техническия процес обективно съдържа в себе си и соц.императив живото знание трябва да изпреварва общественото, в техноката знание. Това означава че технологичния императив диктува идеята за изпреварващото развитие на човека. Именно тази идея се превръща в ръководен принцип на висшето образувание.

Качества на студента за изследователска дейност:

- увлеченост; добра памет; умение да се концентрира; умение точно логични да формулирасвоите мисли; генериране (произвеждане на идеи); внимателни филтриране (пресяване); умение критично да се оценяват резултатите от научната дейност; широка култура

Тема 3;4

1. наука и научно знание.

Всяка наука представлява единство на знание. Съшността на знанията които образуват науката възнокват по естествен историчаски път породен от...

В процеса на развитие на обществото възниква необходимост да се опознае определен предмет,който има важно значение в живита на хората. Знанието за тоз предмет с обединява в една наука. Развитието на знанието дивежда до откриване на закономерности присъщи за съответния предмет. Познанието обаче стига несамо до знанието на отделните закономерности на предмета, но и до тяхната обективна връзка. Така се формира идеята изразяваща същ.на дадения предмет. Тази идея лежи в усновата на синтеза т.е на обединяването на знанието в наука за дадения предмет. По силата на това се образува система от понятия и категирии,където са изразени откритите от дадената наука закономерности. Всяка наука е система от понятия и категории използвани за разширяване на знанието. Да се разбере същността на дадена наука означава преди всичко да се разбере и овладее характера на нейния метод. Осъществяването в науката, систематизирането на знания е висша форма на синтез. Това е обословено от няколко понятия:

-науката възниква върху основата на завършена идея и се оформя в относително завършена система от знания със своя предмет и метод.

-науката дава относитело пълна,коректна и дълбока обективна истина. Понетията и категориите на науката са конкретни и определени. В тях се изразяват единството на многообразните отношения които съществуват в предмета.колкото системата на науката е по-развита,когато тя включва в себе си множество понятия, толкова по-точно отразява своя предмет в по-голяма степен изразява същността,взаимоотношенията,закономерностите в самия предмет.

В науката,когато система от знания възникват между понятията се установяват възуснова на практически проверени принципи,от аксиоми които изразяват идеята на дадена наука.

Научно знание знанието което влиза в науката и е наин елемент носи понятието научно знание. В този смисъл то противостои на обикновенното знание което възниква кото резултат от общуването на всекодневния живот чрез пролагане на средства и понятия които не са съставна част на науката. Мецду научното и обикновенното знание има езикова разлика. Езика на съвременната наука става във все по-голяма степен изкуствен. Докато обикновенното знание си остава на нивото на естественоя език. Научното знание се отличава още от обикновенното по своята пълнота,конкретност,по-голяма обективност, строгост,доказателственност. Дистанцията между езика на науката и обикновенния език от една страна се увеличава, а от друга намалява. Те се увеличава ако под обикновен език разбираме езика лишен от свреманна научна терминология. Те се намалява тъй като науката със своята терминологияусилено прониква в обикновенното съзнание на хората. Приближаването на знанието на хората към нивото на научното знание е процес на тяхното култу6но развитие.

Ролята на математиката като език на науката. Датския физик Милс Бор

математилата е шповече от наука, това е езика на науката. Смисълът на това съждение е,че математиката дава знание,което изпълнява език в други науки,нейните знаци иизрази стават форма на мислене, определя формална структура която съдейства за изразяване съдържанието на дадена наука.

Особенности на съвременната наука: