Въведение в икономиката

1. Защо нараства интереса към икономическата теория?

2. Кои са основните принципи на икономическото мислене?

3. Кои са инструментите за икономически анализ?

Функционирането на икономиката става на две равнища

• на взаимовръзките между икономическите субекти (агенти) - фирмите, домакинствата, дружествата

• на взаимовръзките между високоагрегираните системи производството, инвестициите, заетостта, инфлацията, паричната маса, брутния вътрешен продукт (БВП) и др.

На тази основа се крепят двата дяла на икономическата наука. Първото равнище е обект на изучаване от микроикономиката, а второто от макроикономиката. Изходно начало е микроикономиката, която непосредствено засяга икономическите агенти, чиито интереси и идеи са образно казано кръвта и плътта на икономиката. Съдържанието на микроикономиката най-общо е :

1. Пазарът на стоките и услугите.

2. Пазарът на факторите на производството.

3. ефективността на пазарания механизъм, свързана с ролята на държавната намеса.

1. Икономиката е наука за субектите и обектите на икономическия живот, за тяхното поведение и действие, Тя е наука за икономическите закони, които лежат в основата на икономическия живот на обществото. Тя изучава онзи сложен механизъм, който регулира икономическите интереси на индивидите, групите, общностите. Така тя помага да си обясним редица съвременни актуални процеси и явления, с които ежедневно като икономически кризи, безработица, инфлацията, валутните курсове, лихвения процент, фалитите и т.н. Ясно е, че икономическото мислене, а не готовите отговори е мощното средство за осветляване на тези процеси в този наш объркан и смутен свят. Когато става дума за икономика трябва да имаме предвид, че основния и проблем е противоречието между неограничеността на човешките потребности и ограничеността на ресурсите и благата за тяхното задоволяване. Затова икономическата теория най-общо изучава как обществото използва оскъдните ресурси, за да произвежда полезни блага и как те са разпределени между икономическите субекти. Тази съвкупност на ресурсите и благата спрямо динамично развиващите се потребности превръща тези блага в икономически и принуждава икономическите агенти да правят избор от различни алтерантивни възможности. От тук и двете основни икономически категории на теорията:

оскъдност

изборност

Оскъдност наричаме това, че човешките желания винаги са по-големи от възможностите за тяхното задоволяване.

Изборност изборът е селекциониране на алтернативите и предпочитане на една от тях. Изборът на една алтернатива отменя друга. Затова икономическата теория обяснява принципите въз основа, на които хората правят своя избор т.е. имат един или друг икономически подход. Той налага съобразяване с определени принципи, характеризиращи икономическото мислене:

1. Оскъдността на благата и тяхното набъбване изискват определена р-да, т.е. в обществото няма безплатен обяд . Всяко благо, за да се придобие и консумира, т.е. да задоволи определена потребност, трябва да се плати.

2. Р-ята на икономическите агенти трябва да бъдат икономизирани. Икономическото поведение е стремежът за извличане на най-голяма изгода с най-малко разходи. Именно полезността е изгодата, която очакваме от даден избор. При избор на алтернативни варианти с еднаква полезност, избираме този с най-малко разходи и обратното.

3. Предсказуемост на икономическата мотивация съществуващите типове поведение винаги се влияят от промените в икономическата им мотивация.

4. Икономическото мислене е маржинално, т.е. изборът на поведение винаги включва нетния ефект, който се добавя или изключва от съществуващи такива решения наречени маржинални (пределни).

Маржинално е понятие, което се употребява за описание на ефектите от промените в дадена ситуация. Например: приети са две групи студенти по 25 души платено обучение с такса 500 лв на семестър. Разходите за това обучение са 20000 лв, от които постоянните разходи са 10000, а променливите са