1.Въведение в езика С++

Основните характеристики на езика С++ може да се представят както следва:

1. Преносимост на програмите - машинна независимост на езика.

2. Компактност на програмите. Конструкциите на езика се реализират с 27 ключови думи (оператори).

3. Програмни възможности за структурно програмиране:

-ефективен механизъм за връзка с основните програмни единици - ф;

- механизъм на разделно компилиране;

- рекурсия;

- библиотека от стандартни функции.

4. Указатели - средство за повишаване ефективността от изпълнение на програмата.

5. Масив - структури - агрегат от данни.

6. Класове и обекти,

7. Приложение в широк спектър:

- за системни нужди - разработване на операциони системи (Unix);

- за създаване на приложни системи - SRDE,DBASЕ, RBASE, текстообработващи системи;

- за разработване на приложни програмни системи.

Възможностите на езика С++ могат да се представят обобщено в следния модел

1.БАЗИСНИ ПРОГРАМНИ СРЕДСТВА

2.СТАНДАРТНИ ФУНКЦИИ ЗА ВХОД / ИЗХОД

3.ГРАФИЧНИ ФУНКЦИИ

4.ФУНКЦИИ ЗА РАБОТА С BD (CRDB)

5.ИНСТРУМЕНТАЛНИ СРЕДСТВА В СРЕДАТА НА WINDOWS

6.ИНСТРУМЕНТАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЕКТНО ПРОГРАМИРАНЕ

1.2 Символното множество включва:

- латински малки и големи букви а - z , А - Z;

- кирилица малки и големи букви а - я , А - Я;

-цифри 0,1,2........ 9;

- синтактически знаци (,),[,],{,},|,$,#,@, !,?,:,;, ",',., .-,&,%,<,>,=.

Чрез синтактическите знаци се оформят елементите на програмата с оглед тяхното еднозначно възприемане от програмата транслатор.

Ключови думи - елементи със строго определен синтаксис и семантика. Ключовите думи се записват в текста на програмата с малки букви. Те се класифицират на:

- команди: if , while, for.. I dr.

- атрибути: int, float, char,.. др.;

- клаузи: еlse, саsе,.... др.

Kатегориите микрооперация, операция, процедура, задание, се интерпретират по следния начин:

- микрооперацията е аритметическа, логическа обработки нa елемент от набор от данни.;

- оперицнята е аритметическа, логическа обработка и предшестване ни набори от данни, т.е няколко микрооперици формирит операция (въвеждане, извеждане на данни, добавяне на записи, и пр. )

- процедурата представлява завършена технологична единица, която включва няколко операции (актуализация на файлове, редактиране на изходи, организиране на изходи, свързване на файлове н пр. Характерно за процедурата е, че в тялото и се включват някои операции, с постоянен характер;

- заданието е основна информационна единица, която включва няколко процедури. Заданията се дефинират на функционален или предметен признак

1.3. Структура на програмата

Основен структурен елемент на програмата е операторът, а структурна единица - ф.

Оператор - средство за изпълнение на технологичната единица микрооперация или операция. Включва най малко една ключова дума и синтактическия знак (;) за край на оператор.

ключова дума {( тяло на оператор);}

Тялото на оператора, се определя както от синтактическите правила в езика, така и от алгоритъма на изпълняваната операция.

По принцип в тялото на оператора се включват:

- идентификатори на променливи;

- знаци за операции;

- константи;

- оператори;

- синтактически знаци-разделители,ограничители и пр.;

- изрази.

1. if (а> 100) b= (а* 10)/100;

ключовa дума {(тяло на оператор)};

За край на оператор се използува синтактически знак (;). В езика С+ + се използват съставни оператори, т.е няколко оператора формират един оператор.

Функция - набор от оператори, които изпълняват дадена процедура, т.е. ф е основна програмна единица (модул).

име на функция (формални параметри, тип)

{ начало на тялото на функцията

тяло на функцията

} край на тялото на функцията.

Име на ф - задава се с малки латински букви с дължина до 8 символа,от който първият е буква. В тялото на името е разрешено да се използва нисък разделител( рг_хх). Името може да се дефинира и с повече символи, но системата обработва само първите осем символа.

Параметрите са идентификатори на променливи, чрез които се приемат стойности от други променливи. Параметрите са средство за взаимодействие и обмен на данни с други функции. За да се осъществи коректен обмен, параметрите се задават с тип на данни.

Формалните параметри се задават след името на фта, а фактическите параметри са тези, които предават стойности на формалните параметри. Тяло на ф - включва {няколко оператора и/или няколко библиотечни функции}

В програма на С++ ф може да се декларират и дефинират в различни части на прогрмата.Декларацията е свързана само с посочване името на ф и формалните параметри.

funcЗ(void);

Дефинирането на фта е свързано с посочване на типа на данните, както и операциите, които ще се изпълняват във ф.

В езика С+ + всяка една програма се представя най-малко от една ф, която се нарича главна ф. Тя се дефинира със стандартното име main(), в тялото на която се включват операторите и потребителски функции. Ключовата дума main, е управляваща, защото изпълнението на програмата започва от входната точка, първият оператор в тялото на main.

СТРУКТУРА НА ПРОГРАМА на език С++

#include //заглавен файл

#define MIN 1 // препроцесорна обработка

extern int т, п; // глобални (външни) променливи

void

main (void) { // главна ф

} //край на тяло min1

1.4. Компилация на програмата

За изпълнение на програма, написана на езика С+ + е, необходимо командите да бъдат преведени на машинен език. Компилирането на програмата преминава през следните етапи:

1. Съставяне на програмата на входен език на компилатора на С+ + ИЗХОДЕН ТЕКСТ.

2. Компилация на програмата - фази: ПРЕПРОЦЕСОРНА ОБРАБОТКА - При тази фаза се извършва разширение на някой съкратени конструкции. В резултат на това се получава: РАЗШИРЕН ИЗХОДЕН ТЕКСТ - Превеждане на програмата с помощта на компилатора С++; КОМПИЛАТОР НА ЕЗИКА С++В резултат на комполация на изхода се получава: ОБЕКТОВ КОД- е промеждутъчен текст на програмата, който се свързва с библиотеката от функции.

3. СВЪРЗВАЩ РЕДАКТОР-Обединяват се отделните модули на програмата.

4. Изпълнение на програмата.ТЕСТВАНЕ НА ПРОГРАМАТА; ОТСТРАНЯВАНЕ НА ГРЕШКИ; УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ПРОГРАМАТА

2. ДАННИ В ЕЗИКА С++

2.1. Обща характеристика

Данните в езиците за програмиране представляват систематизирани набори от символи от символното множество на езика, чрез които се представят качествените и количествените характеристики на обектите. Наи-общо различаваме: константи и променливи.

Константите са елементи от данни, които по време на изпълнение на програмата не изменят своето значение.

В С++ те са:

Стандартните константи се задават като числа или текст при спазване на определени синтактически правила.

Специални константни - това са идентификатори, на които се придават стандартни стойности.

#define МАХ1 100

Променливите са данни, които се дефинират само в рамките на компютърната обработка. Това са физическите области от ОП, които по време на изпълнение на програмата присвоявават различни константи.

ДЕКЛАРАЦИЯ

атрибут за данни идентификатор = константа за инициализация;

Декларацията на променлива включва:

1.Описание на (атрибутите) на променливите, с помощта на ключови думи - int, char ...

2. Описание на идентификаторите - това са имена, определени от програмиста, с дължина до 8 символа, от които първият е буква. Имената са средства за връзка между програмата и оперативната памет. По-точно идентификаторът изпълнява функцията на относителен адрес от паметта.

int a1;

Всяко обръщение в програмата към идентификатора а1 е равностойно на обръщение към оперативната памет.

2.2. Типове данни .

Чрез типовете данни транслаторите заделят служебно работни области за всяка обявена променлива. Езикът С++ поддържа два типа данни:

- аритметични;

- символни.

2.2.1. Аритметични данни

2.2.1.1. Цели числа

Константи:

Стандартни цели числа, които заемат полета от оперативната памет по 2 байта.

Цели числа дълъг формат - 4 байта.

Цели числа къс формат. - 2 байта.

Променливи:

Приемат за атрибут Integer, (int). Стандартните променливи int- 2 байта;

Променливи дълъг формат long int - 4 байта

Променливи къс формат short int - 4 байта

За положителни цели числа се използва атрибут unsigned int ,

2.2.1.2. Реални числа

Представят се като:

-числа с цяла и дробна част;

-експоненциални числа с мантиса и порядък, разделени с буквата Е.

Константи- числа с цяла и дробна част, Константи - с плаваща запетая се представят в два формата:

-къс формат

-дълъг формат

-двойна дължина

Променливи от тип числа с цяла и дробна част се задават с атрибут float 4 байта Променливи от тип числа с плаваща запетая къс формат също се представя с атрибута float 4

порядък

ма

нти

са

Променливите дълъг формат" се представят с атрибута double 8 байта:

порядък

м

а

н

т

и

Възможно е при плаваща запетая да се използват променливи от 10 байта:

знак на порядък

порядък

м

а

н

т

и

с

а

знак на мантиса

1опg double z,z1, z2;

2.2.2. Символни данни

2.2.2.1. Символни низове

Константи - последователност от символи от символното множество, затворени в служебен префикс и суфикс -кавички (). Максимална дължина до 254 символа.

Променливи - представят се с атрибута сhаг

char (име на променлива) [размерност];

При символните низове размерността се обявява в средни скоби с 1 байт в повече за поместване на 1 служебен символ за край на низ'0'.

Възможно е променливите низове от тип сhаг да са и с не дефинирана дължина.

char familia[];

В този случай предварително системата резервира поле от 2 байта.

2.2.2.2. Скаларни символни низове

Константи - задават се чрез един символ, отделен със служебен префикс и суфикс ('),_'a', 'b', 'с', 'd', и т.н. Езикът С++ работи със символите от таблицата АSCII, т.е. всеки един символ от таблицата се представя като скаларен символен низ. 'а'=97 '0'= 48 'А'=65 '1'= 49 'Ф'= 148 Променливи - обявяват се с атрибути сhаг и име на променлива:

char а1;

При тази декларация системата резервира поле от 1 байт за поместване вътрешния код на символ, който ще бъде присвоен на променливата.

2.3. Синтактически правила за описание на константи и променливи в програмите на език С++

Синтактическите правила за описание на константи и променливи се покриват с правилата, които използват стандартните езици.

1. Имената на променливите се обявяват с малки ръкописни букви.

2. Дължината на името е стандартно - 8 символа.

3. За имена на променливи не може да се използват ключови думи на команди или атрибути.

4. Аритметичните константи от тип осмични числа се записват с префикс 0, а шестнадесетичните константи с префикс Ох:

5. При описание на аритметичните константи от тип doublе и 1оng се използва символ L

3. ИЗРАЗИ И ОПЕРАЦИИ В ЕЗИКА С++

Изразите са средство за получаване на дадена стойност и се представят като комбинация от знаци за операции и операнди.

Операции - задължителен елемент на израза и те може да бъдат константи и променливи.

Всеки израз завършва със знака (;)

3.1. Операция за присвояване (=)

При тази операция дясната част на равенството се присвоява на лявата -11=10;

Резултатът от операция присвояване приема типа на данните на операнда в лявата част.

float d=35.27;

Операцията присвояване може да се организира верижно

int a, b, c;

а=b=с= =0;

Операторът за присвояване използва и операции увеличение (++а или а++) или намаление (- - а или а --) (префиксно или суфиксно)

Суфиксното намаление означава, че операцията се извършва след включването на променливата в изчислителeн процес.

Също така в езика С++ широко приложение намират съкратени методи на изрази с участието на оператор за присвояване в аритметичните операции:

3.2. Първични изрази

В езика С++ може да се организират и изрази без участието на оператор за присвояване. Тези изрази са известни като първични изрази.

Пример;

int а,.b, с = 105; с* 10; с<100;

3.3. Аритметически операции и изрази

Аритметическите операции в езика С++ използват стандартните знаци по приоритет във възходящ ред както следва:

+,-,/,*.

Приоритетът в израз се отменя с ограничаване на израза в малки скоби. В този случай операциите се изпълняват отляво надясно.

Аритметичната операция деление има следните особености:

-операцията деление е цяло число, когато двата oперанда са от тип int (цели числа):

Операцията деление може да се извърши със знака за операция - (%) деление по модул. Резултатът от тази операция е остатъкът от делението на две числа.

3.4. Операции и изрази за сравнения

Знаците за операции сравнения (отношения) са:

>,<,>=,<=,==,!=.

Прилагат се за съпоставяне на отделни стойности. Резултатът от операции сравнение винаги е равен на 1 (ТRUE) или 0 (FALSE),

В израза 11>12 и 12>11 операцията извършва сравнение по вътрешен код.

3.5. Логически операции и изрази

Логическите операции използват следните знаци:

&& (AND) - функция И"

||=(ОR) - функция ИЛИ"

!= (N0T) - функция НЕ"

Логическите опеrации служат предимно за свързване на няколко операции отношения.

Логическите операции се изпълняват отляво надясно.

3.6. Други операции и изрази с тях

3.6.1. Операции за условен израз

Тази операция може да се приеме като съкратен запис на стандартния оператор IF.

операнд1 ? операнд 2: операнд 3;

Операнд 1 може да се представи като израз. Когато операнд 1 има значение 1 ще се изпълни операнд 2, в противен случай операнд 3.

3.6.2. Оператор sizeof

Този оператор указва размер (дължина) на променлива, спесифицирана като аргумент.