Вътрешнодържавни органи за външни отношения

Органите за външни отношения са държавни органи, които осъществяват външните отношения на една държава с другите държави и с международните организации, представляват правата, защитават интересите й и интересите на нейните граждани и юридически лица в МО. Органите се делят на: вътрешнодържавни органи за външни отношения: парламенти, държавни глави, правителства, ведомства на външните работи и др.; задгранични органи за външни отношения, които се делят на: а) постоянни задгранични органи за външни отношения (дипломатически представителства, консулства); б) временни задгранични органи за външни отношения.

1. Видове. Сред вътрешнодържавните органи за външни отношения се разграничават: а) конституционни; б) конвенционни; в) специални.

Правомощията на вътрешнодържавните конституционни органи за външни отношения се основават непосредствено върху конституцията на съответната държава. Към тези органи се отнасят: органът на законодателната власт, държавният глава, правителството, ръководителят на правителството, ведомството на външните работи. Първите четири органа осъществяват общо политическо, а последният - оперативно ръководство на външните отношения.

Правомощията на други органи като правило се определят от международен договор. Затова тези органи носят наименованието конвенционни органи за икономически, културни и технически връзки с други държави. Групата на конвенционните органи има тенденция да расте.

Специални органи за външни отношения министерствата на отбраната и министерствата на вътрешните работи. Техните правомощия се определят въз основа на международни договори, например за военно сътрудничество, съответно за сътрудничество в борбата срещу престъпността, както и въз основа на закони.

2. Парламентът съобразно конституциите на повечето държави трябва да осъществява общото ръководство на външната политика.

България е република с парламентарно управление. Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол (чл. 62 от Конституцията). Съществени са функциите на Народното събрание в областта на международните отношения решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир (чл. 84, т. 10 от Конституцията); ратифицира и денонсира със закон международните договори, които: а) имат политически или военен характер; б) се отнасят за участието на Република България в международни организации; в) предвиждат коригиране на границата на Република България; г) съдържат финансови задължения за държавата; д) предвиждат участие на държавата в арбитражно или в съдебно уреждане на международни спорове; е) се отнасят до основните права на човека; ж) се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение; з) изрично предвиждат ратификация (чл. 85, ал. 1 от Конституцията).

3. Държавният глава висшият според Конституцията на дадена държава орган за нейното държавно ръководство и за външно представителство. От името на този държавен орган се обявява война и като правило се сключва мирен договор.

Според международния обичай, намерил израз в Конвенцията за специалните мисии (чл. 21, ал. 1), държавният глава на изпращащата държава в случаите, когато оглавява специална мисия, се ползва в приемащата държава или в трета държава с улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени от международното право на държавните глави по време на официално посещение. Тези предимства, условно наричани имунитет на суверена, му се предоставят за свободно осъществяване на функциите на външно представителство.

Улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени от международното право на държавните глави по време на официално посещение, включват: а) правото на уважение, т.е. правото на тържествено приемане и на особени почести, оказвани на знамето или на вимпела на държавния глава; б) свобода на съобщения със своята или с други държави чрез използване на шифър и на куриери; в) неподсъдност на местните съдилища - наказателна и гражданска; г) свобода от данъчно облагане и от повинности; д) неприкосновеност на личността, на личните вещи и на помещенията (на жилището, на вагона, на кораба). Тези права се разпростират по реда на международната учтивост (comitas gentium) върху членовете на семейството на държавния глава и върху други лица, които го придружават по време на официалното му посещение. Държавен глава на Република България е президентът. Той олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните й отношения (чл. 92, ал. 1 от Конституцията).

Президентът изпълнява съществени функции в областта на външните отношения: а) сключва международни договори в случаите, определени със закон; б) назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните представителства на РБ при международни организации по предложение на Министерския съвет; в) приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната; г) дава и възстановява българско гражданство и лишава от него; д) предоставя убежище (чл. 98, т. 3,6,9 и 10 от Конституцията).