Вършец

Балнеоложките курорти в България имат най-дълга история. Траките, които населяват българските земи издигат в култ изворните води. Курортното дело се заражда на базата на тракийската медицина, утвърдена като природолечебна. Древните гърци също използват широко българските минерални води и ги боготворят, което личи по сечените от тях монети. Край минералните извори се строят плувни басейни; използува се балнеолечението.

През римската епоха (1 - VII в.) балнеологичните курорти са на почит, което е свързано с грижите за укрепването на физическата мощ на легионите. Дават се първите класификации на минералните води. Римляните благоустрояват местностите около лечебните извори. На почит са-божествата, свързани с култа към водата и здравето. Запазени са останки от терми, балнеологични сьоръжения, асклепиони, нимфеуми край изворите в Кюстендил, София, Хисаря, Сапарева баня и др. През средновековието минералните води се използват предимно за хигиенни нужди. Засиленият интерес към балнеолечението през 20 век привлича още в началото му чуждестранни туристи. По-известни балнеоложки курорти са Банкя, Велинград, Вършец, Хисаря, Поморие (с лечебна кал).

Много морски курорти също притежават балнеофизиолечебни бази: Албена, Златни пясъци. Свети Константин, Слънчев бряг.
Билогичното въздействие на българската минерална вода върху човешкия организъм се изразява в стимулиране на клетъчната протоплазма, подобряване тургора, еластичноста на кожата и на стомашно-гастро интестикалния тракт.

Тя абсорбира токсичните вещества, и има атитоксично и антигеронтологично, както и антисклеротично действие. Ето защо водата се използва за лекуване на: