. Предпоставки

Основният въпрос

Какво означава конкретно да се изследва приказката и от къде се започва? Необходимо е да се разширят рамките на изучаване на вълшебната приказка и да се открие историческата база, която я е породила. Съпоставяйки една приказка с друга се рискува затваряне в границите на компаратавизма.

Целта на Проп е проследяването на кои явления от историческото минало съответства руската приказка и до каква степен то наистина я обуславя и поражда т.е. да изясним източниците на вълшебната приказка в историческата действителност.Изучаването на генезиса е първата крачка в тази насока.

Отделяне на вълшебните приказки

Приказката е толкова богата и разнообразна, че не е възможно да се изучи изцяло явлението в пълния му обем във всички народи. Приказният жанр започва с нанасяне на някаква вреда /отвличане, изгнание/ или желание да се притежава нещо / царя изпраща сина си за птица жар/ и се развива чрез изпращане на героя от къщи, среща с дарител, който му подарява вълшебно средство или помощник, с помоща на който се намира търсения предмет. По нататък в приказката се дава двубоя с противника / най важната му форма е змееборството/, завръщане и преследване. Тази композиция често се усложнява. Героя се връща у дома, братята му го хвърлят в пропаст. По нататък той пак се връща, подлага се на изпитания с трудни задачи, става цар и се жени или в своето царство, или в царството на тъста си. Това е на кратко схемата на композиционното ядро, заложено в основата на голям брой разнообразни сюжети. Приказките, които отразяват тази схема са вълшебни.

Макар вълшебните приказки да са част от фолклора, те не представляват такава част, която да е неотделима от цялото. Те са част, но наред с ова съставляват нещо цяло.

Приказката и социалните институции в миналото

Ако приказката се като продукт, възникнал на определена производствена база, трябва да се разгледат формите на производство, оразени в нея.

Непосредствено в самата приказка се произвежда рядко и малко. Земеделието играе минимална роля, по широко е отразен ловът. Обикновено се оре или засява само в началото на повествованието. Началото най лесно се подлага на изменения. По наатък в повествованието важна роля играят и различните горски животни.

Но изследването на формите на производство в приказката само от гледна точка на обекта или техниката не помага кой знае колко за изучаването на нейните корени. Важна е не техниката на производство като такава, а съответния социален строй. Така се стига до първото уточняване на понятието историческо минало. Изследването се свежда до това да се определи социалният строй, при който са създадени отделните мотиви на цялата приказка.

Но понятието строй е много общо. Трябва да се разгледат конкретните му прояви. Една от тези прояви са институциите. Не може да се сравни например приказката с родовообщинния строй, но могат да се сравнят някои приказни мотиви с родовообщинните институции, тъй като те са отразени в приказката или се обуславят от родовообщинния строй. От тук следва предпоставката, че приказката трябва да се сравнява със социалните институции от миналото и там да се търсят корение и. В приказката се съдържат брачни форми, различни от сегашните. Героят си търси жена далеч, не по родните места. Възможно е тук да са отразени прояви на екзогамия: очевидно е ,че по някакви причини жена не може да се вземе от собствената среда. По нататък се вижда, че героят много често става цар. Той заема не бащиния престол, а този на тъста си, когото при това много често убива. Тук възниква въпросът какви форми на приемственост на властта са отразени в приказката. Приказката е запазила следи от изчезнали форми на социален живот.

Приказката и обредът