Всичко, което е жизнено е ирационално, а всичко, което е рационално е антижизнено, тъй като разумът е по същество скептичен

Мигел де Унамуно

Така поставен този необичаен поглед на живота може да шокира. Всъщност, Унамуно е направил обобщение, една онтологична оценка на живота, съгласно собствените си възгледи.

Така представена, логиката на Унамуно представлява анализ и критика на мисленето, разума и жизнеността. Формата на разума е такъв вид непроменяща се връзка между нашите мисли, която е постоянна и независи от съдържанието на тези мисли. Чрез жизнените закони се гарантира истинността на нашите изказвания, независимо от тяхното съдържание. Разсъждението е също част от мисленето, като представлява съвкупност от взаимосвързани изказвания за някакъв предмет или действие, завършващо с извод или вземане на решение. Разумът е в активна, конструираща позиция спрямо света, а изказванията за света са част от света. То като вид дейност допринася за икономия на физическа енергия. Тъй като жизнеността е част от разума и ако се спазват неговите закони можем да се предпазим от грешни и излишни разсъждения. За разума, като устрем, а не като скептицизъм са характерни някой принципи: на двузначността (разделянето на групи), законът за непротиворечието, който произтича от двоичният принцип за условността, за съчленяването (прости и сложни твърдения), на функциалността (свързване на твърдения по истинност). Мисловните конструкции от типа на научните хипотези и теории, идеите, обясненията, нормативните регулативи се превръщат в носители на разум в тяхната езикова оформеност на взаимно свързани последователности от твърдения. Това не е скептицизъм, това е желание за познание, което се свръзва с