Забравена парола?
Начало на реферати

Всеки може да сгреши.


Всеки може да сгреши

(Есе)



Напоследък често ми се случва да премислям действията си, едва след като съм ги извършила. В последствие се очудвам колко неразумни постъпки правя. Греша. Греша постоянно, във всичко.

Всъщност, ако всеки от нас се замисли за момент, ще открие, че не веднъж е правил грешки. Относно решение, преценка, избор и дори и най-незначителните неща биха могли да се превърнат в дупка в нечие сърце. Дупка прогорена от вапите думи и действия.

Човек греши многократно в живота си. Човешката глупост няма граници. Но, знаете ли, има една народна мъдрост, която гласи „Признат грях-половин грях. Хем ти е по-леко на сърцето, хем показваш се съжаляваш за стореното.”

Не бива да мислим, че сме безгрешни, че можем или знаем всичко, че винаги сме прави. Трябва да показваме, че осъзнаваме и пазглеждаме постъпките си, поне, от два различни ъгъла.

Накарах ли си да се замислите? Колко от вас през последните няколко дни се скараха с приятел? Колко се ядосаха за незначителни неща? Това само вие можете да споделите. Но аз съм убедена в едно-всички вие цъжалявате! Не желаете ли приятелския съвет? Не копнеете ли са топлата родителска прегръдка? Не ви ли боли, когато чуете гръмкия смях на приятел, смееш се на чужда шега? Не ви ли боли, когато виждате как и той страда за вас? Не ви ли боли...?

Мен ме боли. Боли ме, когато чувам разказите ви за поредната караница. Боли ме да чувам тесногръдите ви преценки. Но най-лошото от всичко е, че и аз съм част от тези „вас”, които нараняват с действията си най-близките си хора.

Не съм видяла много от живота. Не съм изпитала всичко. Но вярвам, че съм една от тези „вас”, които искат да се поправт. Които са готови да изкажат с думи болката, таяща се в душите им. Онази болка, която само си причиняваме и от която посе точно ние страдаме.

Утре ще видиш приятеля превъзмогнал тежките ти думи, ама не той ще бъде този, комуто ще е най-тежко. Ти, вие ще страдате, че сте го загубили. Че сами сте прогонили част от света си.

Тогава защо не признавате грешките си? Защо все още се залъгвате, че сте прави? Не бива. Защото днес образувалал се дупчица от липсата на някой важен за вас човек, утре ще стане кратер. Защо да губим всичко, което ни дават приятелите и семейството? Не губи друг-губите вие!

Да! Всеки може да сгреши. Но колко от вас имат смелостта да признаят грешките си?



Всеки може да сгреши. facebook image
Публикувано от: Николай Калинков


Човекът и градът, светлината и мракът в поезията на Христо Смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.