Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Завижда ти, приятелю от скелята...

Завижда ти, приятелю от скелята!

Когато сутрин още спя във здрача,

Поемаш ти под небесата, белите,

И като слънце над света се качваш!

Завиждам на ръцете ти, приятелю!

Когато моите от студ треперят,

Знам, твойте се здрависват първи с вятъра

И небесата с педите си мерят!

Приятелю, завиждам на сърцето ти!

Когато мойто гасне в дребни страсти

И се топи в дима на кафенетата,

Ти носиш свойто като бучка щастие

И го раздаваш на света не мислено,

А истински и честно го раздаваш!

И твоята поезия неписана

Написаната моя надживява!

Тя ще остане жива, неповторена,

Създадена от твойте яки мишци.

Не аз, а ти сега твориш история!

Аз трябва само днес да я препиша.