Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - В най-хубавия миг преди разсъмване

В най-хубавия миг преди разсъмване,

Когато спи на рамото жена ти,

И вън се борят светлото и тъмното

И побелява утринният вятър;

Когато, във възглавката потънало,

Лицето женско в сън ти се усмихва

И нейде на душата ти от дъното

Извира нещо, нещо като стихове -

Неказаното и несподеленото,

В най-хубавия мих любовно-светъл

Изписква във ушите ти сирената:

"Прощавай, неосъществен поете!

Ти мислиш за любов, а аз - за хляба ти!

Часът е вече пет! Я, хайде ставай!"

И работа! И работа! И работа!

Край твоите строежи аз минавам,

Препъвам се във скелите им в тъмното,

Тъга и радост смесват се в сърцето.

В най-хубавия миг преди разсъмване,

В мига на неродените поети.