Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Свят

На Кънчо Илиев

Какъв си хубав! И богат, и беден!

И чер, и бял, и всякакъв на цвят!

С очи не мога да ти се нагледам,

В душа не мога да те пъхна, свят!

Какъв си ширен! И какъв си шарен!

Какъв жесток си! и какъв си мил!

Ако не бях ти в друго благодарен,

Благодаря ти, че си ме родил!

Ако не бях признателен за друго,

признателен съм ти в едно поне -

Че ме товари с толкоз скръб и грубост,

Ах, колкото за мойте рамене!

И си ги нося - радост, пък и горест...

Разбрах ти всичко, не разбрах едно:

В кои очи и де да те затворя,

Когато ми дадеш последна нощ?

Какъв си хубав, ненагледен, пусти!

С кои очи ще те сменя със мрак?

С коя душа, с коя да те напусна?

Звезда стори ме! Да те виждам пак!