Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Пътникът

... Минава тъжният човек,

през този весел смях минава.

Не пеш - с автомобила лек.

И дим подире си оставя.

Къде е тръгнал? Где ще спре?

Защо тъжи? Не помни вече.

Пътува - значи е добре.

Добре е - значи пътник вечен.

Какво пък толкоз? Цял е скрит

От всичко лошо в таз машинка.

В хотел - отспал, във ханче - сит,

По дрешките му - ни прашинка...

И все пак, все пак нещо там

Вдън ламарините чегърта...

Гори, поля... И в тях той - сам.

Отминал ги с колата мъртва.

Хотелът. Пътят. У дома.

Все тръгва той и все се връща.

Дордето цялата земя

Обърка със хотел и с къща.

Дорде забрави за какво

И где е тръгнал отначало -

С торбичка, с дряново дърво,

Един пешак, един скиталец,

Един добряк от вечността,

От детска приказка оставен -

Добро да търси от света

Или добро да му раздава...

... Бръмчи кола. Гърми мотор.

Без сантиментите хлапашки

Лети човекът-метеор

С бензинената си опашка.

Лети с автомобила лек.

И болката си - също лека.

Човек-мотор, мотор-човек,

Какво направихте с човека?