Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Понесени от лют бензинен вятър

Понесени от лют бензинен вятър,

От градски пушек и от градска прах,

Забравихме небето и земята,

Изчезнахме, умряхме между тях.

И само в редки слънчеви недели,

Щом се обади селският ни бяс,

Поемаме към вили и парцели,

Да ги садим със скръб, със лук и праз.

Мотиките гърмят със гръм позорен

И плаче глух и гневен търнокоп,

Забит в един забравен вече корен

Или направо в нечий бащин гроб.