Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Писалката. Бележничето. Ти.

Писалката. Бележничето. Ти.

И нищо друго. Сам в света огромен,

Готов отгоре ти да връхлети

Отде ли не, какъв ли не, с какво не.

Със истина, с лъжа, със смях, с любов.

Титан. Мъник. Достоен. Недостоен.

Затуй бъди нащрек! Бъди готов

Да му излезеш сам със всичко свое!

Хем рицарски, хем мъжки му се дръж!

Писалката, бележника, душата...

И този поглед, с който отведнъж

Го заковаваш... И така нататък...

Хей, хора, чуйте, направете път!

Поет минава и ви наблюдава!

Каквото устните ви промълвят,

Каквото жестовете ви направят,

Каквато мисъл и какъвто глас

У вас преминат, той ще ги издебне.

Той ще ги щракне заедно със вас

С едното свое апаратче бедно.

И ако нещичко от вас, о, боже мой,

Остане в бъдещето неизбежно,

То ще е туй, което каже той

С портрета от писалка и бележник.

Писалката. Бележничето. Ти.

Разсеяно върви край теб, поете,

Светът, забравил днес за твоя стих.

Не се отчайвай. Утре ще се сети.