Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Пет века кръв...

Пет века кръв! Пет века мъка!

Дори да изрека това

Не мога. А през този пъкъл

Ти пеш вървя.

И оживя!

Ах, колко жилав ти излезе!

Корав, великодушен, чист -

Дори и свойте главорези

Във песни увековечи.

Дори и на палача ножа

Направи свят със свойта кръв.

Народ велик, ти само можеш

Да издържиш, да си такъв!

Дори най-черната си мъка

В най-чудна красота втъка.

Народ с ръка хилядоръка,

Ти само можеше така!

Ти само можеше...

Безсмъртна

Да е кръвта ти с цвят червен,

Която през безбройни мъртви

Дойде до мен, възкръсна в мен!