Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Оборище

Ти още светиш с бледите фенери

И с тъмните ръждясали лица.

Затуй онази твоя нощ тъй черна

По светлина днес може да се мери

С най-едрите, с най-ярките слънца.

Ти всяка нощ изплюваш отдалеко

Във мен. С кръстосани пищов и нож.

И чувам как заклеваш ти човека

Да заплати тъмата на пет века

Със светлината на едничка нощ.

Ала един от всичките фенери

Се счупва, пада в лепкавата кал...

... Но светиш ти. И само там е черно,

на мястото, где някога наверно

предателят единствен е седял...