Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Незнайният

Простряха го насред мегдана -

Не жив човек, а жива рана;

Не мъртъв труп - звезда грамадна,

Безсмъртна Ботева балада!

Неузнаваем С лик изгубен,

С изтръгната насила хубост,

Обезобразен, но вече

Дал образ на самата вечност...

Без глас. С език, от нож отнесен,

Но станал сам всевечна песен.

- Познавате ли го? - Ни дума!

- Познавате ли го? - Безумен

размахваше палачът шашка.

Мълчание. Жестоко. Страшно.

И стана чудото. В тях вгледан,

Той разпозна във всички редом

Лика, очите му, гласа му.

На него, мъртвия! С глас тътнещ,

С див глас босяците разпръсна:

- Във всички ви нима възкръсна?