Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - На гости в неговия дом

Замръкнах в неговия град.

Миньорски град. Кафяв. Задушен.

Град, пълен със кълба от пушек.

И без нито един познат.

Дойде и рече: "Хайде, брат!

Какъв хотел!... То, по земята -

Хотели - много... Но приятел...!"

... А бе човекът непознат...

Пръв път го виждах. Благ и тих.

И как да им откажеш - хора...

И с къщичката на миньора

Хотелския комфорт смених...

... Уют. Перденца. Тишина.

Едно детенце като ангел.

Пред него - нотите на Вагнер.

Един мъж и една жена

С очи, дълбоки като рудник,

Горяха от възхита чудна...

А в розовата светлина

Без глас аз плачех мълчешком.

Но не от песента на Вагнер,

От песента трагично блага

На този тих миньорски дом.

На тези хора - минен здрач.

На тези хора - път нелесен,

Преминал от забоя тесен

До Вагнеровия тих плач.