Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Майстор

... И върви през света.

Той - човекът неизвестен.

Със щурче във уста

и със шапка от вестник.

Със едничкия дар -

В къща зид да превръща.

Пък и често макар

Да си няма сам къща.

Той върви. Нощ и ден.

Все с мечтата - да види

Този свят дограден

От темел до кер`мида.

Кой, какъв е в лице

И каква му - душата,

Знам ли... голи ръце

И мистрия - в едната.

Своя диря каква

ще остави подире?

Само капките вар

Са едната му диря.

Но и с нея честит,

Крачил в студ и във жега,

Че къде що е зид,

Все е зидан от него.

Нека мраз го яде,

Нека дъжд да го мокри!

Този свят, съграден

От темел чак до покрив

Цял е негов. Да, цял!

И макар неизвестен,

Всъщност той му е цар

Със корона от вестник.