Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Листа, объркани от вятър

... Та все не смогвам, все не свъртам

от него да ги подредя.

Току сколасам - и нахълта

Той с цялата си свобода.

С ръце - невидимо-космати.

С усти - раззинати отвред.

- Листа ли? Ей ти ги листата!

Подред ли, казваш? Ей ти ред!

А аз току-що съм се блъскал

Между несвързаните тях

Да сложа все пак малка връзка,

Да видя ред... И го видях...

И пощади ти моя стил!

И пощади ти мойта мисъл!

Аз толкоз дни съм ги редил...

- Все пак...

- Какво "все пак"! - отвръща дръзко. -

Разбираш ли бе, идиот,

Защо ти е в листата връзка,

Щом липсва тя във цял живот?

Я взри се, взри се малко само

Наоколо си - де е тя?

Каква ти връзка? Връзка няма

Изобщо нищичко в света.

Живот, смърт - всичко си протича

Със ред, без ред, отпред, отзад.

Светът, виж - толкоз хаотичен,

И все пак, виж го - екстра свят...

... Та все не смогвам... И листата

хвърчат, хвърчат си... На въртоп.

Листа, объркани от вятър.

Като самия ми живот.