Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - ... И ми звънят

... И ми звънят. Цял ден. От всеки вестник.

От мрак до мрак. Поръчки. Нямат край!

"Поете, дай ни нещо предконгресно!

Тържествено! Голямо!"... "Дай, та дай!"

А лирика мен, знайте, ми се пише.

Човешка, проста, нежна. И все пак

За оня порив толкова възвишен

Да няма на света ни кръв, ни мрак.

Да няма хора бедни и бездомни.

Да не надвисва сянка зла над тях.

И туй, което ние още помним,

В дечицата ни да не всява страх.

Да бъдем справедливи, мъдри, честни,

Заслужили самата свята власт,

Дошла до нас с реки от кръв нелесна...

... Звънят, звънят... А мисля, че конгреси

си има всеки миг. В самите нас.