Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Гърмял барабанът...

Гърмял барабанът, гърмял барабанът.

Прегракнал и блед кехаята четял:

- За всеки шумкарин предаде и хванат -

по сто хилядарки и златен медал!

Не сто хилядарки, за сто кални гроша

Предателят чер би баща си продал!

А в мрака се веел бунтарски и рошав

Перчем партизански - и звезден, и цял!

...И плъпнали в мрака душман-бегликчии

с готова кесия, с готова кама.

А пък главите на мъжките шии

Пак факелно грели над тази земя.

Гърмял барабанът със удари тъпи,

А вятърът, вятърът, страшният, вил:

"Главите на мойте юнаци са скъпи!

Нямате толкоз пари за глави!"

Гърмял барабанът...

И днес вдън душата

Гърми, та се къса! И чувам това:

"Сто хиляди лева ти струва главата!

Сто хиляди лева!... И твойта глава!"

И страшно ме гложди в сърцето въпроса:

Щом те са умрели за мене, уви,

Главата, която на плещите нося,

заплаща ли всичките техни глави?