Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Грънчар

Гледах го в ръцете - две огромни

Груби, а пък галещи ръце,

Ваещи от топка глина стомна,

А от стомна - глинено сърце,

Гледах го в устата - в тази жива,

Жадна и опръхнала уста,

Дето в остра дупчица се свива

В дръжката - да сръбне вечността.

Тази вечност, дето все по чезне

Барабар със стомните у нас -

Вече демоде и безполезна

В глината, сменена с плексиглас.

Гледах го. И сякаш пак го гледам:

Две ръце, къс глина, колело...

Луд ли бе той - мохикан последен -

В туй модерно време от стъкло,

От кристал, чешми, водопроводи,

Кой от туй отбрано общество

Ще си купи чиреп старомоден?

Та затуй все жадни май си ходим...

Жадни неизвестно за какво...