Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Господи, не знаем да живеем!

Господи, не знаем да живеем!

Все не знаем що и откъде,

Както казва някой, ни се ще:

Къщи, вили, постове... Къде е

Нашата предишна доброта?

Де е нашата предишна благост?

Ситостта, с която гладен ляга,

Но сънува слънчеви неща?

Де са дните, във които бедни,

Гладни бяхме, ала щем - не щем,

Можехме да чукнем и нощес

За коматче на врати съседни?

Де са? Де е обичта, оная?

Ситост. Отчужденост. Суета.

Искам ключ за другата врата!

Боже, дай ми го, ако го знаеш.

... Бог мълчи. Не чува, явно. Де е?

та затуй аз питам своя дух.

Но и той май прави се на глух!

Хей, Животе, как да те живея?