Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Епилог 2

"Ала не съм аз заминавал никъде

и тук отникъде не съм се връщал."

Ат. Далчев

Пак целият прозорец е отворен

Като голяма птица с две крила.

Но вече няма никакви шофьори.

И няма вече никаква кола.

Измислица бе всичко туй, освен

Това, че аз пътувам през земята,

А тя пътува цял живот през мен.

С небето си, с хайдушките баири,

Със друмите, с човешките съдби...

Ослушвам се - край мен отнейде свири

Едно далечно радио - скърби

С мелодията тъжна за Соренто.

Денят залязва. В стаята съм сам.

Соренто се извива като лента,

А върху лентата - светът голям,

С различни образи, съдби и мъки.

Соренто ли? Не, сякаш туй е плач!

Край мен и в мене всичко се обърква.

И стаята е пълна не със здрач,

А с хора, с друми, с хукнали пшеници,

С фабричен дим, със блеещи стада.

Един сакат играе ръченица.

Едно бесило вика "Свобода!".

С една жена убита се целувам...

Земята влиза цяла у дома.

С една измислена кола пътувам

През тази неизмислена земя.

Лети колата устремена. Бърза.

Изчезват хора, дървеса, скали.

Изчезват срещи, верности и сълзи

И всичките измислени коли.

Изчезваме и ний. Изчезва всичко.

Не може да изчезне само тя -

Земята, над която коленича,

Родилката на всяка красота!

Аз коленича. А под мене пее

Горещата й и велика гръд...

Родим се върху Нея, поживеем.

Умрем над Нея, ала пак из Нея

Възкръсваме...

И цял живот на път!

1963-1966 г.