Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Ежеутринно

Будилникът - внезапен остър нож -

Съня ти пак наполовин разсича:

Отсам - ти, недовършената нощ,

Оттатък - бряг, върби, река, момиче...

Кое е сън, кое - реалност? Где

Потъна мигом сладката измама?

Връз твойто още спуснато перде -

Пак сянка. Но момиче вече няма.

Остана си то там, на онзи бряг.

Реката себе си и него грабна...

... Помахай им и - хайде, няма как:

и на илюзията хляб й трябва...

и пот. И път. И крачка по паве -

за да я досъбуди в полумрака...

Стани, съня доугаси с кафе!

И то горчиво! Свиквай - туй те чака!

До вечерта... Но време - дотогаз...

И - ден-харман... Не видиш краят де е...

Дори не подозираш в този час

С какво ли ще те жъне и вършее.

С каквото ще! Не бой се и върви!

Вършей, вършан от обичи и злоби!

За всеки случай ти си приготви

Милувки и шамари в двата джоба!

Е, време ти е! виж: в кафето - път.

Мини го цял и всичко му опитай!

И - до нощес! Щом всички пак заспят,

Момичето - онуй, с душа и плът -

Помни! - пак ще те чака! При върбите...