Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Един прозорец, бял квадрат

Един прозорец - бял квадрат,

във седемте насрещни вгледан.

Това е всъщност моят свят.

Мой. И на седемте съседа.

Във първия: изкуствен дъжд -

Жената си цеди прането...

Във втория - жена със мъж...

Ах, джанъм, пущайте пердето!

Във третия - пак той, висок

Вглъбен в чертежа мъж, застинал.

Четвъртия... Плач, некролог...

Горкичкият, нощес - заминал...

До вчера там си бе... В халат,

Дори с цигарка, а пък днеска...

Човешки свят, тъжовен свят...

Прозорец пети - със завеска.

От шестия пък - гръмък джаз.

"Млъкнете бре, младоци - смърт е..."

във седмия - тавански бас:

"О, Макбете, виж: кралят - мъртъв."

Пране. Любов. Наука. Смърт.

Еснафска неизвестност. Младост.

Актьорски монолог. Чекрък.

Безспирен, скрит с една фасада.

И - аз... Във своя си екран,

Във още седем хорски вгледан.

О, двайсти век, делен, събран

От студ и близост, дето сам

Съм осмия. Сред още седем!