Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Един пешак стърчи насред шосето

Един пешак стърчи насред шосето

И тъжно ръкомаха на колите.

Един човек се моли да го вземат,

Но леките коли май тежко чуват.

Не на шосето - спрял насред сърцето.

Не връз асфалт - връз мен коли връхлитат:

Скъпи шофьорът път, седалка, време.

Доброто си скъпи. И си пътува.

И аз съм този същият скъперник.

И аз съм онзи същият нещастник -

Хем собственик, хем друмник изоставен.

- Махни се, тъжен автостопаджия!

... - А ако утре - ти?...

И в миг се мерва

Картината на "утре"-то ужасно:

Самотника, когото отминавам,

За помощ викащ - туй съм аз самият.

Един пешак. На автостоп. Застинал.

Не съм ли аз - сам себе си отминал?