Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - Аз съм пешакът, бавният и куцият

На Цветан Николов

Аз съм пешакът - бавният и куцият -

Сред тази свръхмоторизирана вселена.

От кораба космичен до каруцата

Ме изпреварва всичко. Хвърля буците.

И, ще - не ще, запраща ги по мене.

Но що от туй! Нали затуй са "лудите"

Сред толкова нормални, та те само

С усмивчица да сбират всички удари,

От камъните му да вдигат чудния

И приказен, и всечовечен замък!

Ах, оправдани или пък измамени

Ще си останат белезите свидни?

По дяволите! Още буци, камъни!

Материал - от тях, от мене - замъка!

Дали ще го измайсторим? Ще видим.

Аз съм пешакът, свикнал на моторите...