Дамян Дамянов

Всеки делник има красота - 1900 и Балканската война

в чаршията се вдигат с гръм рулетки.

Блестят и гарсонетки, и жилетки.

Пера гвардейски и пера паунски.

Австрийски бири и вина бургундски.

Бръснарници с мъже-парламентари

И парламенти, пълни със бръснари.

Глави държавни и глави говежди.

Царете - бележити хора, взети

Направо от виенски кабарета.

Бакали, депутати, фабриканти.

Изобщо свят културен и галантен.

Свят, който може с чест вред да представи

Една цивилизована държава.

Свят, който всичко и навред печели:

И избори, и турски Дарданели,

И борси, и дипломатични битки,

И балове, и тарги със напитки...

Да, всичко, всичко: вълна и желязо.

Печели и народната омраза.

Печели гняв, печели думи груби...

... И нещо само във войните губи.

А вън един народ търпи и чака.

С налъми трака и със зъби трака.

Един народ, с чиято кръв търгуват!

Един народ, несвикнал да робува!

Един народ, на делници обречен,

С единствен празник - Видовден наречен.