Връзки на фирмата с нейната външна и вътрешна среда.

Съвременното стоп. предприятие е най-силната институция в обществото.Неговата сила произтича от това,че то създава материални блага за съществуването на хората,предоставя работни места и чрез заетостта то дава на хората смисъл на съществуване чрез възможността за изграждане на кариера и за личностна реализация.Съвременното общество очаква от фирмата да проявява соц.отговорност.Тя трябва да се грижи за влиянието на своята дейност както в/у общината,на чиято територия е разположена,така и в/у цялото общество.Съвременната фирма функционира в тясно взаимодействие със своята външна и вътрешна среда.Връзките на фирмата с отделните групи заинтерисовани со първични и вторични.

Първичните връзки са характерни за всички групи,с които фирмата влиза в преки икономически взаимоотношения при изпълнение на основната си мисия.Тези първични връзки се осъщесвяват чрез пазарна размяна.Затова пазара е основният път ,по който фирмата влиза във взаимодействие с обществото,акционерите и финансовокредитните институции.Второто равнище на взаимодействие с обществото се формира извън пазара.Тези връзки са резултат от взаимодействието на първичните връзки на фирмата в/у обществото или отделни негови групи.Основните изводи от модела на първичните и вторичните връзки със заинтерисованите страни са следните:

-при вземането на решения фирменото ръководство трябва да се съобрзява със силата на първичните и вторичните групи заинтерисовани.

-отношението на обществеността към съвременната фирма не зависи само от нейните производствени и финансови постижения, а до голяма степен и от начина по който тя се съобразява с интересите на вторичните групи заинтерисовати.При изпълнение на задълженията,обществения договор съвременните фирми следват 3 различни подхода:

-някои от тях правят само това,което е абсолютно необходимо и произтича от законите и нормативните документи,които служат на държавното регулиране.Този подход е най-низшата степен на взаимодействие с обществото и се определя с понятието соц.задължение.

-фирмите от третата група са най-отворени за взаимодействие с обществото.Това означава,че те следят за възникване на обществена тематика,която може да ги засегне и своевременно осъществява градивно партньорство.Този подход се нарича социална отзивчивост.Оществената или публичната тема е проблем,който привлича вниманието на засегнатата група от заинтерисовани.Първите признаци за зараждаща се обществена тема са под формата но конфликт с група заинтерисовани.Тя се изразява със стачка на работниците,с протестен митинг на активисти пред административната сграда на фирмата,отказ на доставчици да изпълняват поръчки,неизгодни публикации в медиите .Често пъти фирменото ръководство не улавя или просто пренебрегва тези първи признаци на зараждаща се публична тема.Еволюция на публичната тема:

-Iфаза-нарича се променящи се очаквания на група заложители.Публ.тема се заражда когато очакванията на група заинтерисовани за това ,какво трябва да е поведението на фирмата не се покриват с нейните действия.

-политически действия-след определен период от време,засегнатата група от заинтерисовани си създава достатъчен брой поддръжници с/у фирмата.Групата вече може да се организир формално,получавайки легитимно право да разпространи печтни материали и да има достъп до електронните медии.обикновено фирмата се старае да отрича проблема,защото тя вече не е свободна при вземането на решения по тази тема.

-законодателни действия-тази фаза може да продължи дълго.Повечето стоп.ръководители нямат силно лично влияние в/у изпълнителната или законодателната власт.Ето защо те предоставят на лобисти и професионални консултанти по ВО да представляват фирмата.

-правно изпълнение-след като е приет нов закон или правителствено постановление компетентните държ.органи следят за съобразяването на действието на фирмата с тези норми.Най-остро протичаща форма на публична тема е кризисната ситуация,при която без предварителни признаци фирмата внезапно се превръща в обществена заплаха.Първата и естествена реакция на фирменото ръководство е да отрича наличието на криза и да отказва изявление пред медиите.Най-ефективния подход по време на криза е отворена комуникационна политика.Тя се изразява в следното:

-положителен тон при информирането на общественсостта чрез медиите

-поемането на безопасно количество вина

-отказ от обвиняване на действителни и въображаеми съботьори