V.Времетраене и наследяване на авторското право

15.Времетраене на авторското право

Съвършено очевидно е, че авторското право в цялата си пълнота не може да бъде вечно. Отдалечаването от момента на смъртта на автора води до все по-големи трудности при издирването на наследниците, а и е обществено неоправдано да се заплащат възнаграждения на лица, които са далечни роднини с автора. Ограничението по време на авторското право се среща във всички чужди законодателства без изключение.

Основната норма, определяща времетраенето на авторското право в нашия закон (чл.27, ал.1).

В сравнение с редакцията от 1972 г. новата регламентация от 1993г. внася следните изменения: 1) въвежда се единен срок (50 години) за всички видове произведения; 2)наследяват вече всички наследници по смисъла на Закона за наследството, а не само низходящите, преживелият съпруг и родителите; 3) сроковете се изчисляват от 1 Януари на годината, следваща годината на събитието.

16.Наследяване на авторското право

Както се вижда, тенденцията е противоречива. По лесно обясними причини през 1951г. се наблюдава стесняване на кръга на наследниците в сравнение както с предхождащия период, така и с кръга на наследниците, наследяващи по общия ред обикновено движимо или недвижимо имущество.

В общи линии това означава, че то се наследява поравно между децата и преживелия съпруг, ако такива са налице. Ако някое от децата е починало преди това, делът му се разпределя между неговите низходящи.

Авторското право се наследява само в рамките на срока на закрила. Този срок обаче е доста дълъг и през това време кръгът от лица, които ще наследят автора, обикновено се променя.