Времето е векторна величина. Аз съм минало, настояще и бъдеще аз съм времето, всъщност времето е неотменно условие, чрез и в което се конституира човешкия

живот, то е жизнения ресурс, с който човешкото съществуване разполага. Съществува ли такова понятие като време, измерима величина ли е , може ли да бъде усетено неговото влияние, в различни отрязъци на човешкия живот с едно и също темпо ли отброява остатъка на дните ни, не е ли времето ``разтегливо``и ``лепкаво`` понятие което трудно би могло да се охарактеризира. Да се отговори еднозначно на по горе споменатите въпроси

би изискало солиден умствен потенциал, едно по детайно вглеждане в процеса на формиране и работа на самото понятие, разбиране природата на самия процеса, неговата

същност. На въпроса какво е времето Августин отговаря:

"Ако никой не ме пита, знам, ако трябва да отговоря на някой питащ, не знам".Времето е особена рода величина, която има конкретно физическо проявление -остаряване на конкретния индивид ,но и пълно игнориране на самия процес. Пълна не осъзнатост.

Всеки от нас има вътрешен усет за времето, но ни е трудно да го изнесем в

обясними понятия. Времето е в нас и ние сме във времето, дори в период на творчески подем, следобедна отмара , или зле прикрита леност ,времето си тече ,не спира ритмично отброява остатъкът на дните ни. Навярно философски погледнато именно това е основната и отличителна черта. Времето това са дните ,който ни остават живот. Дали ще е един част, цяла година това е отрязък време. Имам един час живот имам 60 минути време и двете понятия са равнозначни. Интересен проблем представлява времевия ритъм, процесът на забавяне или забързване на времето. Времето не променя темпа на отброяване, но на нас ни се струва, под влияние на външни проявления, било то душевни проявления- умора, липса на търпение, отекченост или атмосферни промени дъжд, студ, пек, че времето сякаш е променило хода, темпото си на протичане.

Ритъмът на времето е културно и регионално обусловено, ,забързаността динамичността на процесите имат определящо влияние над формирането на ритъма на времето. За един арабин, населяващ пустинната област Сахара , часовникът като средства за определяне на времето и съответните нему цифрови стойности нямат никакво практическо значение. В този модел на възприятие на ритъма на времето ,а и самото време се определя от разстоянието от един оазис до друг. Ритъмът не се променя , преходът винаги е от една точка до друга ,от сутрин до залез слънце. Четейки Сахарски бележки, човек остава с впечатлението, че там времето е сякаш спряло. Ако обърнем взор към буржоазно капиталистическия строй и отношението на