Времето в историческото и космологично съзнание

И Ти изповядвам, Господи: все още не зная какво е време и отново Ти изповядвам, Господи, зная, че говоря тези думи във времето... Но как зная това, след като не зная какво е време? Или може би не зная как да кажа това, което зная?

(Августин, Изповеди, XI, 32)''

Няма две мнения, че съществуват разнообразни възможности за обяснение на историческия процес. Това означава, че едни и същи събития могат да получават различна интерпретация. Зад всяко от различните обяснения стои различен модел на историческия процес. Изглежда важното е че различните обяснения трябва да не се отричат, а взаимно допълват. Ако историческо събитие се поддава на различни обяснения, това, означава, че различни импулси се събират в една точка и водят ако не сме безкрайно видиотени до един и същи резултат. Създава се т. нар. ефект на резонанса, на взаимното усилване. Затова и различните обяснения отразяват реалната неслучайност на многократно разглеждано събитие. Такъв подход към историята предполага обръщане към вътрешната гледна точка на самите участници в историческия процес. Така за съществено ще се признава само това, което е значимо от тяхна гледна точка. С други думи заниманията ни ще бъдат реконструкция на онези мотиви, които са непосредствения импулс за човешката дейност. Ясно е, че мотивациите могат да отразяват и по-общи връзки (терминът закономерности е много изхабен и ще го пропуснем). Логично е при такъв подход изследователя да се интересува от причинно-следствените връзки на равнището, което непосредствено, а не опосредствено се съотнася със събитийния план. Това предполага реконструкция на системата от представи, предизвикващи както възприемането на едни или други събития, така и реакцията спрямо тези събития. Затова историята може да се представи като процес на комуникация, при който постоянно постъпващата нова информация предизвиква ответна реакция на обществения адресат (социума).

При тази признаваме доста обща и абстрактна гледна точка е важен не смисъла на събитията, а това как те се възприемат. Възприемането на събитията като значими е ключовия фактор за последващото историческо развитие. Напрактика фактора е нещо като код, който отключваме, дешифрираме чрез езика. Чрез него на на събитията се приписва значение, т. е. текстът им се чете от социума. Затова може да се каже, че в елементарната си фаза историческият процес е пораждане на нови "фрази" на някакъв "език" и тяхното прочитане от обществения адресат , което пък определя и ответната реакция.

В резултат на прочитането текстът или информацията може да се преосмисля от обществения адресат. Дори повече, в реакцията си адресатът ще изхожда от своята интерпретация, а не от интенцията на изпращача на съобщението, независимо кой е той. За пример е може би уместна аналогията с шахматната игра. В нейния процес всеки нов ход се отразява не само върху позицията на дадената фигура, но и върху