Забравена парола?
Начало на реферати

Вредители по круша и дюля


Вредители по круша и дюля



Крушата е възприета като култура най-напред от гърците и римляните, като е отглеждана предимно в районите на Средиземноморието, а в последствие и в северните страни на Европа, Америка и др. Крушата се нарежда след ябълката от културите на умерената климатична зона, но в многократно по-малко стопанско значение и производство.

Крушовите плодове са много ценни, имат пикочогонно действие, влияят благоприятно при бъбречни заболявания.

Световното пв-во на круши е около 4 пъти по-малко от това на ябълките. Основните причини за това са следните: При крушата има малък брой типични зимни сортове, които не могат да се сравняват по съхраняема способност с типичните зимни ябълкови сортове; повечето от висококачествените крушови сортове зреят през лятото и есента, когато има много плодове на пазара и търсенето е по-ограничено; в сравнение с ябълките крушите имат по-малка транспортабилност и са сравнително по-нежни; устойчивостта на ниски зимни температури и на късни пролетни мразове отстъпва значително на ябълката, което ограничава разпространението на крушовата култура.

Крушовите насъждения у нас са в Пловдивско, Кюстендилско, Пазарджишко, Бургаско и Варненско. Пв-вото на плодове при крушата застрашително намалява. Състоянието на крушовото пв-во е крайно незадоволително. Причините за това са: силно занижените грижи по отглеждането на насъжденията; силно влошената възрастова структура на насъжденията; масовото нападение на насъжденията от плевели, болести и неприятели, което рязко намалява продуктивните възможности на насъжденията.

От плевелите, в младите насъждения и в редовно обработваните междуредия на плододаващите насъждения, преобладават т.нар. окопен тип плевелни асоциации. Главните видове в тях са едногод., основно късните пролетни плевели обикн. щир и др. видове щир, бяла лобода, разл. видове кощрява, видове пипериче, кокоше просо, тученица, кръвно просо, черно куче грозде, рогачица, галингоза и др.

От ранните пролетни плевели широко разпространен е полския синап, а от ефемерите звездица, великденче. В недобре поддържанте насъждения се срещат плевели с брадест корен живовляк, лапад, див пелин, синя жлъчка и др. В ивиците и околостъблените кръгове, където почвата почти не се обработва, преобладават т. нар. ливаден тип асоциации. Главни видове в тях са коренищните плевели троскот, балур, пирей, хвощ и др., и кореново издънкови поветица, паламида и др.

Крушата се напада и от много болести: Икономически най-важното заболяване по круша от гъбните болести е;

Струпясването. Симптоми по листата от долу тъмен налеп, без да личи заниране по тях. По нарастващите плодове петната се разрастват бързо, обхващат голяма част от повърхността, тъканите некротират и се напукват, а плодовете се деформират и нерядко окапват. Причинител: Venturia pirina кл. Ascomycetes паразитът зимува в окапалите листа, където се формират псевдотеции, и като мицел по леторастите.

Кафяво гниене Monilinia fructigena като при дюлята

Кафяви петна Diplocarpon maculatum като при дюлята

Сиви петна по крушата. Симптоми по листата дребни, светлокафяви петна, които по-късно стават сиви в средата, а отстрани се запазва кафяв венец. При масово нападение листата прегарят и окапват. По плода пядко се откриват тъмносиви петна. Причинител: Mycosphaerela sentina, кл. Ascomycetes зимува с окапалите листа в които се образуват псевдотеции.

Вредители по круша и дюля facebook image
Публикувано от: Недялко Милев


Фактори и критерии за избор на пазарни сегменти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.