Вредата. Понятие и видове. Поправяне на вредите. Особености при поправяне на вредите от неизпълнение на парични задължения.

Вредата е неблагоприятна последица, която накърнява правна сфера на едно лице. Видове вреди:

Вредите на първо място се делят на две големи групи: имуществени(материални) вреди и неимуществени (морални) вреди.

Имуществените вреди накърняват имуществената сфера на лицата. Това са правото на собственост, ползване, строеж, сервитут, правото на надстрояване, пристрояване, подстрояване, различните субективни права на вземане, наследствени права и т.н. Неимуществените вреди накърняват личните, непрехвърлимите субективни права, които произтичат от естествените права. Това са напр. Право на живот, на свободно придвижване по територията на земята, чест, достойнство, добро име и т.н. В действащия ЗЗД има чл.52 "Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост".

При договорната отговорност се носи отговорност за имуществени вреди. По нашето законодателство за морални вреди се отговаря само по деликт. Деликт е частноправно увреждане на материални и нематериални блага, което се преследва по реда на граждански процес. Деликти са: посегателство върху телесната неприкосновеност; кражбата; противоправно увреждане на чужда вещ; умишлено увреждане на кредитори т.н..

По-надолу ние ще класифицираме само материалните вреди. Материалните вреди се делят на:

1. Претьрпяни загуби

2. Пропуснати ползи.

Претърпяна загуба е онази разлика в имуществото на кредитора, която се получава след неизпълнение на задълженията на длъжника. Съпоставят се наличното имущество на кредитора по време на възникването на задължението на длъжника и наличното имущество на кредитора след неизпълнението на длъжника.Тази разлика наричаме претърпяна загуба. Напр. Налично имущество $ 20 000. В резултат на неизпълнението задължението на длъжника то е $ 18 000. Претърпяна загуба-2 000.

Пропусната полза . Това е разликата между наличното имущество на кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, ако длъжникът би изпълнил задължението си. Това явление трябва много внимателно да се установява от съда и само при голяма сигурност, достоверност, съдът да уважи иска.

Следващото деление на вредите е на предвидими и непредвидими при изпълнение на задължението.

Предвидими са онези, които едни нормален субект би могъл по време на изпълнение на задължението да предвиди, че ще настъпят. Практическото значение на това деление е, че при договорната отговорност се отговаря само да предвидимите вреди.

Вредите се дялат на преки и косвени.

При договорната отговорност длъжникът отговаря за всички вреди, които непосредствено е причинил, които са в пряка и непосредствена връзка с неговото поведение, които са следствие на поведението му. За останалите вреди, които не са резултат на неговото пряко или непряко действие той не отговаря. Тях наричаме косвени вреди.

Вреди, които накърняват негативният интерес -разноските.

Вреди, които накърняват позитивния интерес - всички други.

Пример - две страни водят преговори. Поради недобросъвестно водене на преговори договор се сключва, но този договор не е договора, който изправната страна е желала. По-късно се установява това и договорът се унищожава поради грешка. Едната страна е изпаднала в грешка и може да иска унищожение на договора. Негативните вреди в случая са разноските, само разноските на договора. Изпадналият в грешка отговаря за негативните вреди.

Позитивните вреди са тези, които включват всички вреди, претърпени от страните.

Пример- за пряка и косвена вреда.

40