ВРАТИТЕ

Вратите, пътните врати

на старите прогнили къщи

вий ги познавате, нали,

от толкоз минали години;

те с шум закрехнати назад,

когато вечер се завръщате,

ви сторват път и сякаш казват

- Минете, моля господине!

Те имат странни гласове

и в делник, и в неделя - всекога,

от сутрин чак до вечерта

те пеят със уста раззината,

когато ги отваряте

и ги затваряте полека

о, тези гласове и песни,

познати още от детинство!

Вратите, мокрени от дъжд,

изгнили от вода и зима,

гризат ги червеи безброй

и ги оглождват ветровете;

вратите с хиляди резби -

цветя и знакове без име -

със гвоздеи, халки и скоби,

с ръждата като кръв по тях.

А снощи с всичата си мощ

развързаната буря в мрака

ги блъсна като стенолом

и се разпериха вратите,

и цяла нощ до сутринта

безспир се удряха и тракаха

като криле на черна птица,

ранена смъртно в мрачините.

Вратите, вашите врати

напразно вие ги заключвате.

Вий няма никога, уви,

да бъдете зад тях спокойни.

Когато вслушва се нощта

и вият сепнатите кучета,

не могат те да ви запазят

от Нея - вечната разбойница.

1925 г.