ВРАБЧОПОДОБНИ ПТИЦИ

Птиците от разред Врабчоподобни (Пойни) са общо 5110 вида, т.е. около 60 % от всички видове птици, живеещи на Земята. Срещат се навсякъде с изкл. на Антарктида.

Всеки вид има свое местообитание гора, тундра, скала, пустиня, степ, град или село, но повечето птици по един или друг начин са свързани с дървесната растителност. Сред тях има относително едри видове (птицата лира, гарванът гробар), но има и много дребнив България напр. жълтоглаво кралче, което тежи 5 7 g (среща се из иглолистни гори в планините, но през зимата слиза и в равнините). В тропичните страни има още по-дребни видове напр. сходните с колибри нектариеви птици (дължина на тялото около 7 cm, маса 3 4 g).

Окраската на оперението при едни поразява с великолепието си, а при други учудва със скромността" си. Мнозина се разочароват, когато видят кафеникавото с ръждив оттенък оперение на прекрасния певец славея.

Общо за птиците от този разред е характерно, че умело градят гнездата си и някои дори са изключителни майстори (гнездата на торбогнездестия синигер са като торба с отвор и често висят над водата).

Някои видове врабчоподобни птици (особено в топлите страни) мътят два пъти годишно и всеки път отглеждат най-често от 5 до 8 малки. Родителите едва успяват да ги изхранят; много от тях носят по няколко стотици пъти храна всеки ден. Благодарение на многочислеността и всеядността си тези птици са наши незаменими помощници в борбата срещу насекомите вредители по годите, посевите и градините.

Много от врабчоподобните птици са пойни и пеенето им доставя радост на хората. Всеки вид има своя специфична песен, свой начин на изпълнение и дори в различни райони един и същ вид не пее по еднакъв начин. Най-често мъжката птица пее през брачния период така тя съобщава, че дадена територия й принадлежи и призовава партньорка. Врабчоподобните издават и определени звуци при уплаха, когато усещат приближаваща се опасност, а също и когато съобщават за намерена обилна храна. Звукът се формира в специален орган сиринкс, който се намира в долния край на трахеята, там, където тя се разклонява на два броиха. Враните, скорците и свраките могат да подражават на други животни, на различни звуци и дори да произнасят отделни думи. По способност за подражаване и съобразителност тези птици отстъпват само на папагалите.

Птиците от разред Врабчоподобни притежават и други интересни особености. Някои са чудесни летци. Отличното зрение им помага при летене и търсене на храна. Опръстеняването доказва, че всяка година след презимуване в далечни страни те се завръщат по родните си места.

Колко живеят врабчоподобните птици? В неволя някои от тях доживяват 10 20 г., а гарваните дори до 40 50 г. Продължителността на живот в природата се установява, като се опръстеняват малките. Установено е, че селската лястовица живее до 16 г., чучулигата 9 г., бялата стърчиопашка 10 г., косът 13 г., траурната мухоловка 21 г., големият синигер 10 г., домашното врабче 13 г., полското врабче 10 г., скорецът 20 г., свраката 15 г.

Врабчоподобните птици се групират в четири подразреда в зависимост от устройството на сиринкса, на пръстите на краката и др. Към трите подразреда (Рогоклюни, Тирани и Примитивни пойни) се отнасят видове, които не пеят, а крякат или имат примитивна песен, тъй като са с просто устроен гласов апарат с 1 до 3 двойки мускули. Четвъртият подразред Пойни, се характеризира със сложно устройство на гласовия апарат (най-често със 7 двойки мускули), поради което