Вятърните мелници в живота на човека

(есе)

Всички виждаме порочността и грозотата на света, в който живеем. И всички ние желаем да излекуваме този наш свят. Всекидневно се сблъскваме с наи-различни трудни ситуации създадени от хората, живеещи около нас, и тяхната порочност и злоба. Всеки иска да се бори с тези неща , за да създаде един по-красив и по-добър всят, в който да не същесствува злото. Вятърните мелници са символ на желанието на хроата за промяна към по-добро,за борба със злото. Но в наши дни дали то изобщо съществува? Хората сме много непоследова- телни и объркани същества и, разбира се, никога не знам точно какво искаме. Или по-точно желаем онова, което нямаме или не можем да имаме, а когато го получим вече копнеем за нещо коренно различно. Всеки от нас вижда вятърни мелници, но както и при Дон Кихот те са само илюзия. Щастието и властването на доброто съществуват само и единствено в така добре познатите ни холивудски филми. А ако наистина сте намерили това, което искате и все още не сте пожелали да се отървете от него, то вие сте големи късметлии и трябва да защитавате щастието си с със зъби и нокти, тъй като истинското щастие е голяма рядкост в наши дни.

Всекидневно се натъкваме на хора, който са роби не болката. Те не могат да се примирят със щастието, въпреки че си мислят, че точно това желаят. Техният свят се върти около това, да изпитват болка, а за тях щастието представлява скучно еднообразие. Точно тези хора са причниата за съществуването ан Вятърните мелници и нуждата за борбата с тях. Поредната илюзия. Може да ви звучи много песимистично, но замислете се сами. Колко пъти сте мечтали за щастието и за красотата? Колко пъти сте се събуждали с желанието за един кратък миг, само един, да се почувствате обичани? Милиони пъти. А колко пъти щастието ви се е усмихвало от другата страна на улицата, на вас или на хората около вас,а и вие и те сте го загърбвали, просто защото вече представата ви за щастие се е променила? Поне още толкова милиони пъти. Колко пъти сте се чувствали щастливи със седмици и сте си мислили, че искате да останете така до края на вечността, а на другия ден вече ви е писнало от щастието и се чувствате смачкани и неудовлетворени? Колко пъти сте се чудили дали наистина това, кеото имате, е онова, за което мечтатете? И никой не може да ви вини, защото всеки има право да бъде щастлив, нали? И така вятърните мелници винаги са едновременно враг и блян.

Ето ви и вас. Тичате по полето към най-красивата вятърна мелница, която сте виждали през живота си. О, колко е прекрасна! Не сте виждали нещо толкова съвършенно през живота си. И ето, че вече сте на броени крачки от нея, искате само да я достигнете. Но какво е това, кеото виждате с периферното си зрение? О, това е друга вятърна мелница. О, как смао сте се заблуждавали! Колко грозна и уродлива всъщност е била вашата вчтърна мелница! И ето че неудържимо се втурвате да бягате от първата. Ето, че нямате търпение да стигнете до втората. Но стигайки до нея случката се повтаря с трета вятърна мелница. И ето ви и вас, тичайки по безкрайното поле на живота, все още търсещи вятърната мелница, която е създадена само и единствено за вас. Но така и не я виждате... Така идва моментът, в който се обръщате назад, и виждате всички тези мелници, които скоро или отдавна сте оставили да ви се изплъзнат. Но ето, че вече е късно да се върнете назад вече пропадате в пропастта и се губите в черната празнота, не оставили нито една красива следа след себе си, без да бъдете запомнени... И си мислите колко смешен ви се е струвал старият полудял Дон Кихот, как сте се смяли на неговите цели и действия. А сега? Как само му завиждате сега! Защото може да е бил смешен във вашите очи, но е открил едноличностното си щастие и го е запазил. А вие? Вие пропадате в нищото. Сами и забаравени. Без да сте успели дори и малко да промените света. Даже напротив докато вие сте тичали по неговото необятно поле и не сте му обръщали внимание, красотата в него малко по-малко е умирала...

И ето ни накрая. Оставате сами в нищото и ен ви остава друго освен да си мислите. Мислите ли мислите... и се оакзва, че вие не сте поредния Рицар в блестящи доспехи, пазител на света и неговата красота, а просто поредния нападател, който несъзнателно се опитва да го срине.

Марина Янчева, X д клас